Друга ужасна последица от войната в Украйна, която тепърва ще се усеща по света, е токсичната почва. Украйна е известна като "житницата на Европа", но сега възниква въпросът какво ще бъде качеството на това зърно и разбира се последиците за здравето от зърното, отглеждано на отровна земя .
Бойните боеприпаси съдържат олово, живак и тротил. Тези токсични тежки метали и експлозивни материали ще останат в почвата. Дори ако войната в Украйна приключи днес, те ще останат в страната още дълго време. А последствията за хората, животните и природата са несигурни, съобщава „Дойче веле”, на което се позавава Index.hr.
Според информационната агенция Ройтерс най-малко 10,5 милиона хектара земеделска земя в Украйна са замърсени с химикали. Когато токсични химикали се открият във вода или почва, рано или късно те ще достигнат до хората чрез растения, животни или питейна вода. Това все още са предположения на токсиколозите, тъй като за много места все още липсва потвърдена информация за това как се държат тези вещества в почвата и какво въздействие имат върху човешкото здраве.
„Само на морското дъно на германската част на Северно и Балтийско морета ръждясват 1,6 милиона тона боеприпаси”, казва професор Едмънд Мазер, директор на Института по токсикология към Университетската болница в Кил. Когато се разпадне във водата, той освобождава токсичен коктейл, който застрашава морската екосистема и в крайна сметка се озовава в чиниите на тези, които ядат морски дарове”, добавя той.
Опасните вещества в боеприпасите са предимно експлозиви и тежки метали. Сред взривните вещества е тротилът, който принадлежи към групата на нитроароматите, известни със своята експлозивна сила.
„Ние знаем от изследвания, направени върху плъхове и мишки, че TNT е много токсичен, казва Мазер.
Токсиколозите отбелязват, че тротилът от изхвърлените боеприпаси уврежда възпроизводството, растежа и развитието на морските организми. Същото важи и за други експлозиви. Те са канцерогенни.
Същото важи и за някои тежки метали като арсен и кадмий.
„Тежки метали като живак се намират главно в детонатори, където под формата на живачни фулминати осигуряват по-бърза детонация на експлозиви като TNT, - обяснява Мазер.
Живакът също е един от тежките метали и причинява увреждане на нервните клетки. Може да доведе до вродени малформации при неродени деца. Оловото може да има подобен ефект и да доведе до нарушения в развитието и спонтанни аборти.
Катерина Смирнова от Института по почвознание и агрохимия Соколов към Националната академия на науките на Украйна, една от водещите научни институции за почвата и опазването на почвата в Украйна, казва, че почвени проби от района на Харков вече са показали повишени концентрации на канцерогенни тежки метали като оловото и кадмия.
Нейната колежка Оксана Найденова, микробиолог от института "Соколовски", обяснява, че тежките метали влияят негативно върху дейността на бактериите в почвата:
„Те потискат развитието на растенията и набавянето на микроелементи, което допринася за физиологични нарушения и намалява устойчивостта им към болести”, казва тя.
Въпреки това химикалите не остават непременно в почвата само на едно място. TNT, например, може да бъде взривен и разпространен от вятъра, обяснява Мазер. Тогава дъждът помага на тези вещества да проникнат по-дълбоко в почвата. Оттам токсичните вещества достигат до повърхностните води, замърсявайки потоци, реки и езера. Въз основа на своите изследвания в Северно и Балтийско море, Мазер предположи, че химикалите от използваните оръжия се натрупват в хранителната верига: „Опасяваме се, че хората като крайни потребители са изложени на риск, ако ядат такава замърсена риба”, съгласни са токсиколозите.
Токсикологът Едмънд Мазер смята, че след тази война Черно море вероятно ще бъде в състоянието на Северно и Балтийско морета: пълно с отровни боеприпаси. Токсикологът и екипът му търсят решения за отстраняване на токсичния тротил от морето. Учените обаче все още не са открили бактерия, която да се използва системно. А проблемът с тежките метали, както се казва, ще си остане.
Maсер казва, че биха могли да изкопаят горния слой на почвата, за да извлекат тежките метали и TNT, като използват различни методи, за да направят почвата отново разумно използваема и да премахнат химикалите. Такива рехабилитационни мерки обаче са скъпи и отнемат много време, пише БГНЕС
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.