„Преобладаващото мнозинство граждани на Северна Македония са против резолюцията на ООН за Сребреница и не разбират защо трябва да се карат със съсед. Без свободна и силна Русия няма свободна и силна Сърбия. „Сръбски свят“ е отговор на натиска на Запада върху сърбите. За Сърбия БРИКС е алтернатива на ЕС. Убеден съм, че за Сърбия няма място в ЕС“, заяви сръбският вицепремиер Александър Вулин в интервю за руското списание „Национална отбрана“.

През септември Вулин посети Русия на работно посещение. Той взе участие в Източния икономически форум. На 4 септември 2024 г. руският президент Владимир Путин се среща с Александър Вулин.

В интервюто Александър Вулин разказва за целите и резултатите от посещението си в Руската федерация, сподели мнението си за перспективите за по-нататъшно сътрудничество между Москва и Белград, а също така говори за тенденциите в развитието на военно-политическата ситуация на Балканите.

Преди всичко бих искал да знам каква е целта на посещението Ви в Русия и как оценявате резултатите от него?

„Всяко посещение в Руската федерация е още една възможност да потвърдим силната си обвързаност с Русия. И още веднъж да потвърдим твърдата си позиция по въпроса за отпадането на антируските санкции. Да обявим желанието си за задълбочаване на сътрудничеството във всички области - не само в сферата на сигурността, но и в икономиката, културата, спорта и др.

По време на посещението имах срещи с много високопоставени служители на Руската федерация. И това беше още една възможност да изкажа благодарност на Русия за това, че подкрепи Сърбия при гласуването в Общото събрание на ООН на резолюцията за така наречения „геноцид в Сребреница“, който всъщност не се е състоял.

На свой ред Сърбия в момента е единствената страна в Европа, която не подкрепи антируската истерия. Ние ясно разбираме, че съдбите на нашите страни са неразривно свързани и всяко поражение за Русия ще бъде същевременно поражение за Сърбия.

Също така по време на посещението си се възползвах от възможността да благодаря на Руската федерация за подкрепата, която получихме по време на размириците в Белград и опита за организиране на „цветна революция“, вдъхновена от западните разузнавателни служби. За нас беше много важно, че Русия ясно изрази позицията си, като категорично заяви, че няма да подкрепи онези, които се опитват да дойдат на власт по неконституционен начин, както се казва, от улицата“.

Как може да се характеризира развитието на руско-сръбските отношения като цяло?

„Отношенията между Република Сърбия и Руската федерация никога не са достигали такова високо ниво, както днес, те са искрени и значими. За това в най-голяма степен допринесоха личните и приятелски отношения между президентите Александър Вучич и Владимир Путин. Сърбия под ръководството на президента Вучич не забравя и никога няма да забрави вековното братство на нашите народи.

Между Сърбия и Русия няма нито един проблемен въпрос или различно мнение за ситуацията в света. Сътрудничеството между нашите служби за сигурност е отлично, имаме общи интереси и задачи. Сътрудничейки си с руските специални служби, ние защитаваме преди всичко сръбските национални интереси.

Сърбия е малка страна, но не е толкова малка, че да се откаже от себе си и от правото си да избира своите приятели. Който не обича Русия, не е приятел на Сърбия. Без свободна и силна Русия няма свободна и силна Сърбия“.

Заемали сте последователно редица високи постове в Сърбия - министър на отбраната, министър на вътрешните работи, директор на Агенцията за сигурност и информация (БИА). Сега заемате поста Вицепремиер. Това е нов обхват на правомощията. Как върви работата Ви на този пост? Какви са приоритетите в тази работа?

„Основната задача на всеки член на нашето правителство е да се бори за националните интереси на Сърбия. Особено по въпроси като Косово и Република Сръбска. Друг приоритет в работата ми в сегашното правителство е задълбочаването на отношенията със страните от БРИКС, в светлината на които Руската федерация също е много важна. За мен това е нова, много интересна и отговорна област на дейност, в която се надявам да постигна успех“.

Как бихте могли да характеризирате настоящата военно-политическа ситуация на Балканите?

„Ситуацията със сигурността на Балканите е тревожна. Всички западни планове са свързани със създаването на нестабилност в нашия регион, а всяко западно решение на балканския въпрос предполага премахването на сръбския фактор: според тях сърбите трябва да бъдат разделени на няколко държави, за да не бъдат силен политически фактор.

След гласуването в Общото събрание на ООН на скандалната резолюция за „геноцида в Сребреница“, истинските намерения на нейните автори бяха разкрити и ситуацията стана много по-сложна. Истинската цел на Запада е да накаже сърбите и да продължи да ревизира историята на Втората световна война, за да отмъсти на сърбите за тяхната съпротива срещу нацизма. Западните държави, в своята арогантност и чувство за безнаказаност, смятат, че резолюцията за Сребреница ще има последствия само и единствено за сърбите и за никой друг, но това не е така. Тази резолюция дестабилизира не само Босна и Херцеговина, но и останалата част от Балканите, и поставя началото на процеси, които Западът няма да може да контролира.

Резолюцията относно „геноцида в Сребреница“ остави Босна и Херцеговина, която в много отношения е нефункционираща държава, в такъв хаос, че никой не може да каже със сигурност какво ще се случи по-нататък.

След гласуването на резолюцията Черна гора е политически още по-разделена и е изправена пред заплахата от оставка на правителството, защото сърбите в тази страна не могат да разберат как правителството е гласувало, че те, гражданите на Черна гора от сръбска националност, са народ, който извършва „геноцид“.

В Северна Македония новоизбраният президент дори не беше информиран, че представителят на страната в ООН ще гласува за тази срамна резолюция, въпреки че преобладаващото мнозинство от гражданите са против нея и не разбират защо трябва да се карат със съсед, който няма териториални претенции и който винаги е насреща, когато има нужда от помощ.

Хърватия, която е член на ЕС, може да се счита не само за етнически прочистена страна, но и за страна с етнически прочистено правителство, тъй като сърбите не получиха право да гласуват за съставянето на правителството. Когато парламентът на Черна гора прие резолюция за Ясеновац - концентрационен лагер, в който усташите са убивали сърби по най-брутален начин, Хърватия беше обидена, въпреки че никой дори не го спомена в резолюцията. А след това обяви трима черногорски политически лидери, които признават, че са сърби, за персона нон грата. ЕС, разбира се, мълчи за всичко това.

Ситуацията в Косово е изключително напрегната, възможни са инциденти, които никой няма да може да контролира. Прищина иска конфликт и умишлено го предизвиква. Сърбите там са лишени от най-основните си права. ЕС и САЩ не правят нищо, а Албин Курти (министър-председателят на Косово - бел. ред.) няма да спре, защото се радва на тяхната мълчалива подкрепа във всичко, което прави.

Балканският въпрос се решава чрез запазване на Дейтънското споразумение, а не чрез разпадане на Република Сръбска. Западът говори за неприкосновеност на границите, а в същото време отнема Косово от Сърбия, помага на шиптарите (албанците - бел. ред.) да създадат „Велика Албания“.... Всички западни планове за балканския регион предполагат елиминирането на сръбския фактор. Сърбите трябва да изчезнат. Първо искат да ни разбият като единна политическа нация, да ни отнемат Република Сръбска, да ни накарат да изоставим сърбите в Черна гора, а след това ще се справят с Косово и, разбира се, със самата Сърбия. Ето защо инициативата „Сръбски свят“ е нашият отговор на натиска върху сърбите, където и да живеят те. Тя показва, че ние сме един политически народ. Сърбите са фактор за стабилност на Балканите: когато сърбите са единни и стабилни, тогава Балканите са безопасни и мирни.

Сърбия ще направи всичко, за да поддържа мира и стабилността в нашия регион. Стабилната и сигурна Сърбия на президента Вучич е Сърбия, която гарантира мира, благодарение на който Балканите са спокойни. Сърбия ще направи всичко, но не трябва да забравяме, че за война, катастрофа, нещастие е достатъчен един, но за мир, стабилност, напредък са необходими поне двама събеседници“.

Кои са основните приоритети на външната политика на Сърбия?

„След приемането на резолюцията за „геноцида в Сребреница“ нищо няма да бъде същото, но след Всесръбския събор нищо не трябва и не може да бъде същото.

Република Сръбска, както и неограничената подкрепа и грижа за сърбите, където и да живеят те, са приоритет на външната политика на Сърбия.

Въпросът за Косово е неделим от въпроса за Република Сръбска, а положението на сърбите в Черна гора е не по-малко значимо от положението на сърбите в Северна Македония, Хърватия или Словения. След дълги десетилетия на лутане сърбите отново се превърнаха в единна политическа нация и ще вземат заедно решенията, които са необходими за тяхното оцеляване. Президентът на всички сърби Александър Вучич успя да направи това, което Караджорджевич не успя да направи. Докато той е на власт, политиката на Сърбия ще бъде да поддържа мира и да помага на всички сърби в диаспората. Сърбите започнаха да осъзнават по-добре себе си, своите интереси и териториите, в които живеят.

Как се отнасяте към сърбите, живеещи извън Сърбия, е показател за това как се отнасяте към самата Сърбия. Степента, в която уважавате и защитавате сърбите, живеещи извън Сърбия, е степента, в която защитавате и уважавате Сърбия и се грижите за отношенията със Сърбия.

Сърбия води независима, самодостатъчна и свободолюбива политика благодарение на човека, който я ръководи - президента Вучич, единствения свободен лидер в Европа. Ние решаваме кои да бъдат нашите приятели, а враговете ни избират и намират нас. Винаги сме готови да си сътрудничим и да развиваме взаимодействие със свободни и суверенни държави, които зачитат правото на разнообразие на политическите възгледи и правото на всяка нация да решава собствената си съдба и да защитава интересите си. Сърбия е заслужила правото сама да решава за своята външна и вътрешна политика и никога не трябва да отстъпва това право на никого“.

Каква е ситуацията около Република Сръбска?

„Оспорването на съществуването на Република Сръбска и атаките срещу нея започнаха още в първия ден след подписването на Дейтънското споразумение. Република Сръбска не беше създадена в Дейтън, а в резултат на борбата на сръбския народ за оцеляване, за да се предотврати повторение на геноцида в Ясеновац. Дейтънското споразумение беше подписано благодарение на създаването на Република Сръбска.

Сърбите, живеещи отвъд река Дрина, възприемат Република Сръбска като своя собствена държава, тя не може да бъде премахната и затова все по-активно се опитват да подкопаят и унищожат Република Сръбска отвътре. В продължение на десетилетия Република Сръбска беше лишена от много от правомощията, предвидени в Дейтънското споразумение. Тя имаше право на собствена армия, но го загуби поради безотговорността на предишните сръбски политици. Централните власти в Сараево се опитват да конфискуват държавна собственост, въвеждат се закони в ущърб на Република Сръбска и се опитват да отстранят президента Милорад Додик. Англосаксонците не са сигурни, че ще успеят да го арестуват, затова се опитват да го изхвърлят от политическия живот с някакви процеси. Те не позволяват на хеликоптерите от Сърбия да помагат за гасенето на пожари в Република Сръбска само защото са сръбски, въпреки че в БиХ няма такива хеликоптери. Отказаха ми разрешение за летене, за да не мога да пътувам до Пребиловци, едно от местата, където усташите са извършили най-ужасното клане и са убили хиляда сърби по време на Втората световна война.

Нападенията срещу Република Сръбска, Сърбия и сръбския фактор се отправят ежедневно не само от политиците в Сараево, но и са умело синхронизирани от същите медии и същите антисръбски политици в БиХ, Хърватия и Косово, както и от антисръбските политици в Черна гора. Нападенията се организират от един център. Те сякаш не разбират, че като се опитват да премахнат Република Сръбска, всъщност премахват БиХ, защото БиХ не съществува без Дейтънското споразумение.

Върху Република Сръбска, както и върху президента Александър Вучич и Сърбия, се оказва голям натиск да спрат да се грижат за сърбите. Не може да се говори за това, че Сърбия ще изостави Република Сръбска и няма да спазва Дейтънското споразумение. Република Сръбска и Сърбия са едно цяло. Процесът на обединение е започнал и той не може да бъде спрян.

Откакто президентът Александър Вучич пое отговорността за управлението на Сърбия и на сръбския народ като цяло, Република Сръбска се радва на силна подкрепа. Докато Сърбия се ръководи от президента Вучич, Република Сръбска е и ще бъде приоритет на външната ни политика.

Ще продължим да инвестираме в местата, където живеят сърби, и това ще бъде от полза за всички, които живеят в близост до сърби. Гордея се, че Сърбия се развива и може да помага на другите. Всяка година Сърбия планира пари в бюджета за Република Сръбска, без да определя как ще бъдат изразходвани, защото това е дело на Република Сръбска и на местните сръбски общности. Ние уважаваме БиХ и обичаме Република Сръбска“.

Направихте изявление, че има редица много влиятелни западни кръгове, които не са доволни от настоящия президент на Сърбия Александър Вучич като независим, суверенен, национално ориентиран политик. И че някои враждебни действия могат да бъдат предприети от външни сили. Наистина ли това е сериозна заплаха? Как я оценява президентът? Съгласен ли е с вашата гледна точка? Какво се прави, за да се защити президентът Вучич, да се защити сръбският суверенитет?

„Информацията, която изказах, беше потвърдена и от руските служби за сигурност. Добре известно е, че нашият президент Александър Вучич е пречка за много влиятелни западни кръгове. За тях по принцип е много голям проблем, че имаме възможност да водим независима политика. Това изобщо не им харесва, те биха искали Сърбия да се превърне просто в някаква територия в рамките на ЕС. Защото ЕС е по-скоро съюз на територии, отколкото на държави.

Така че наистина има заплахи за нашия президент. Но сръбските служби за сигурност са достатъчно силни и професионални, ние ще се справим със задачата да го запазим, ще го защитим.

Що се отнася до заплахите за личната безопасност на непопулярни на Запад политици, трябва да се отбележи, че далеч не е случайно, че в рамките на един месец беше извършено покушение срещу министър-председателя на Словакия Роберт Фицо, беше убит иранският президент Ибрахим Раиси, а срещу кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп беше извършено покушение. Получихме и информация, че се подготвя покушение срещу министър-председателя на Унгария Виктор Орбан. Всички тези политици смятаха, че е необходимо да се стигне до мирни преговори за Украйна. И на този фон имахме безредици в Белград - опит за насилствена промяна“.

Що се отнася до опита за „цветна революция“ - това реална заплаха ли е? Как се оценява тя в Белград?

„Да, ние вярваме, че „цветните революции“ са реална заплаха. И, за съжаление, не успяхме да приемем закон в Сърбия, както направихме в Грузия, който да контролира неправителствените организации. Които са канали за финансиране и организиране на „цветни революции“. Смятам, че в бъдеще трябва да приемем такъв закон. Защото обективно в Сърбия съществува реална заплаха от „цветна революция“ - такива опити, организирани с чуждестранна подкрепа, вече са правени няколко пъти“.

Какво е отношението на Сърбия към БРИКС?

„Икономическият съюз на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, а отскоро и на още 6 държави, представлява възможност за Сърбия да създаде съюз с държави, които не искат нищо и могат да предложат повече, отколкото искаме, или по-скоро дори повече, отколкото можем да приемем.

БРИКС не е съюз на държави като ЕС, а организация, която не поставя никакви политически условия на своите членове или кандидати за членство. За да бъдем членове на БРИКС, не е необходимо да приемаме закони, които биха били написани извън Сърбия, страните от БРИКС не изискват от нас да променим политическата система, да признаем независимостта на Косово, да се откажем от Република Сръбска, не е необходимо да предаваме властта на неправителствения сектор, не сме длъжни да издигаме украинското знаме на посолствата си или да легализираме еднополовите бракове. За да бъдем член на БРИКС, не сме длъжни да налагаме санкции на когото и да било или да оставяме управлението на външната политика на страната ни на други. Те не искат нищо от нас и може би можем да си сътрудничим икономически с организация, която притежава 51% от световния газ, 47% от световния петрол и е изпреварила Г-7 по брутен вътрешен продукт.

За Сърбия БРИКС е алтернатива на ЕС. Убеден съм, че за Сърбия няма място в ЕС, поне той не е положил специални усилия да ни приеме за пълноправен член. Сърбия няма да се бори с Русия само за да стане член на ЕС, следователно няма да налага санкции срещу Русия само за да стане член на ЕС.

Като военно неутрална страна Сърбия високо цени сътрудничеството с всички свои партньори. Сърбия е готова да си сътрудничи с всички организации, в които ключова роля играят приятелски държави, които зачитат нашия военен неутралитет и с които е възможно да си сътрудничим на принципите на взаимното доверие, равенството и партньорството“.

Вие сте убеден привърженик на идеята за обединение на сръбския народ в рамките на една държава. Какво Ви дава сили да вярвате във възраждането на Сърбия и в единството на сръбския свят?

„Не се съмнявам, че това в крайна сметка ще се случи, защото е естествен процес. А естествените исторически процеси могат да бъдат ускорени или забавени, но не могат да бъдат спрени. Пълното обединение на сръбския народ е естествен процес. Ако германците успяха да се обединят след добре познатите събития от Втората световна война, защо и сърбите да не могат да направят същото? Защо сърбите трябва да останат единственият народ, който не е успял да се обедини?

Процесът на обединение вече е започнал и той не може да бъде спрян. Важен етап от този процес беше декларацията, приета след Всесръбския събор. Това се случи за първи път, когато най-висшите официални органи на Република Сърбия и Република Сръбска, или по-скоро двама легитимни представители на обединения сръбски народ, приеха декларация, в която се посочва кои са основните цели за осигуряване на бъдещето на нашия народ“.

Как и по какъв начин Русия може да помогне на Сърбия? Как можем да се укрепим взаимно?

„Интересно е, че г-н Сергей Лавров и г-н Николай Патрушев ми зададоха един и същ въпрос. Русия вече ни помага и нейната подкрепа е много важна за нас. Сътрудничим си на международната арена, а икономическото ни сътрудничество се развива.

Но най-важното е Русия да запази вътрешната си стабилност. Защото Русия, както и Сърбия, не може да бъде победена отвън, а само отвътре. | БГНЕС