27 Декември, 2025

Задава ли се нова война в Близкия изток?

Задава ли се нова война в Близкия изток?

Ян-Кристоф Кицлер, Дойче Веле

Стрелбата в Йерусалим е поредното доказателство, че ситуацията в Близкия изток върви към ескалация. Терористичната организация Хамас нарече атаката отмъщение за израелската военна операция на Западния бряг в четвъртък. Тогава в Дженин бяха убити деветима палестинци, сред които и въоръжени бойци, и една възрастна жена. Последва онова, което става толкова често: през нощта от контролираната от Хамас ивица Газа бяха изстреляни ракети към Израел, които бяха прихванати от израелската система за противоракетна отбрана. В отговор израелската армия нанесе въздушни удари срещу ивицата Газа, а след това дойде и стрелбата пред синагогата в Йерусалим - тъкмо в деня за възпоменание на жертвите на Холокоста.

От политически към религиозен конфликт

Нападението в Йерусалим би могло да е знак, че конфликтът в Близкия изток се превръща от политически в религиозен. Включително и поради факта, че политическо решение в момента не се очертава. Палестинското ръководство е слабо и по-разцепено от всякога. Големи части от Западния бряг са извън неговия контрол - тъй като Израел разширява все повече контрола си върху окупираната територия, докато на много места думата имат радикални сили като "Ислямски джихад". Палестинската автономна власт управлява територия, която е далеч от автономността. Тя се поддържа единствено чрез големия паричен поток от чужбина. Средствата всъщност са предназначени за изграждането на палестинска държава, но тази цел в момента е по-далеч от всякога.

Кабинетът на Нетаняху иска да промени Израел

Същевременно в Йерусалим Бенямин Нетаняху ръководи правителство, в което десните екстремисти не просто вдигат врява  - те искат да преобърнат израелската държава и да разширят окупацията на палестинските територии. Най-вече от радикални подбуди. Проблемът е, че в тази смъртоносна игра има твърде много играчи, които живеят от ескалацията. В палестинския лагер кипи борба за това кой ще ръководи съпротивата срещу окупационната власт, а в израелското правителство има министри, които вярват, че е дошъл часът за анексиране на Западния бряг. Ескалацията би могла да донесе политически ползи и на двата лагера.

Адекватна ли е все още целта за двете държави?

Ето защо е изненадващо, че германската външна политика продължава да говори за решението за две държави като за цел. Тъй като изобщо не е ясно как възнамерява да постигне това. САЩ също не са в състояние да измислят друго, освен да повтарят остарели концепции, докато тежкото положение в региона продължава да се влошава. В понеделник и вторник предстои посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който ще се срещне с израелците и с палестинците. Възможно ли е това да донесе някаква промяна? Слабо вероятно е. Реалистичният сценарий е, че в Близкия изток предстои следваща война, за което има кой да се постарае.

Сподели:

Коментари (0)

Зеленски: Тръмп трябва да дойде в Украйна, за да обоснове своя мирен план

Зеленски: Тръмп трябва да дойде в Украйна, за да обоснове своя мирен план

Президентът на Украйна предупреди, че мирното споразумение вероятно ще трябва да бъде изнесено на референдум

Израел официално призна Сомалиленд за независима и суверенна държава

Израел официално призна Сомалиленд за независима и суверенна държава

„Декларацията е в духа на Абрахамовите споразумения“, посочи офисът на Нетаняху, позовавайки се на няколко споразумения между Израел и арабските страни, сключени с посредничеството на американския президент Доналд Тръмп

НАТО иска помощ от Украйна

НАТО иска помощ от Украйна

Всеки ден Украйна произвежда стотици безпилотни летателни апарати, част от които струват едва 2500 долара, докато стойността на руския „Шахед“ е най-малко 35 000 долара