Ян-Кристоф Кицлер, Дойче Веле

Стрелбата в Йерусалим е поредното доказателство, че ситуацията в Близкия изток върви към ескалация. Терористичната организация Хамас нарече атаката отмъщение за израелската военна операция на Западния бряг в четвъртък. Тогава в Дженин бяха убити деветима палестинци, сред които и въоръжени бойци, и една възрастна жена. Последва онова, което става толкова често: през нощта от контролираната от Хамас ивица Газа бяха изстреляни ракети към Израел, които бяха прихванати от израелската система за противоракетна отбрана. В отговор израелската армия нанесе въздушни удари срещу ивицата Газа, а след това дойде и стрелбата пред синагогата в Йерусалим - тъкмо в деня за възпоменание на жертвите на Холокоста.

От политически към религиозен конфликт

Нападението в Йерусалим би могло да е знак, че конфликтът в Близкия изток се превръща от политически в религиозен. Включително и поради факта, че политическо решение в момента не се очертава. Палестинското ръководство е слабо и по-разцепено от всякога. Големи части от Западния бряг са извън неговия контрол - тъй като Израел разширява все повече контрола си върху окупираната територия, докато на много места думата имат радикални сили като "Ислямски джихад". Палестинската автономна власт управлява територия, която е далеч от автономността. Тя се поддържа единствено чрез големия паричен поток от чужбина. Средствата всъщност са предназначени за изграждането на палестинска държава, но тази цел в момента е по-далеч от всякога.

Кабинетът на Нетаняху иска да промени Израел

Същевременно в Йерусалим Бенямин Нетаняху ръководи правителство, в което десните екстремисти не просто вдигат врява  - те искат да преобърнат израелската държава и да разширят окупацията на палестинските територии. Най-вече от радикални подбуди. Проблемът е, че в тази смъртоносна игра има твърде много играчи, които живеят от ескалацията. В палестинския лагер кипи борба за това кой ще ръководи съпротивата срещу окупационната власт, а в израелското правителство има министри, които вярват, че е дошъл часът за анексиране на Западния бряг. Ескалацията би могла да донесе политически ползи и на двата лагера.

Адекватна ли е все още целта за двете държави?

Ето защо е изненадващо, че германската външна политика продължава да говори за решението за две държави като за цел. Тъй като изобщо не е ясно как възнамерява да постигне това. САЩ също не са в състояние да измислят друго, освен да повтарят остарели концепции, докато тежкото положение в региона продължава да се влошава. В понеделник и вторник предстои посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който ще се срещне с израелците и с палестинците. Възможно ли е това да донесе някаква промяна? Слабо вероятно е. Реалистичният сценарий е, че в Близкия изток предстои следваща война, за което има кой да се постарае.