Десетки държави, които се събраха на знакова международна среща на върха за мира в Украйна, се съгласиха, че Киев трябва да започне диалог с Русия за прекратяване на войната, като същевременно твърдо подкрепят независимостта и териториалната цялост на Украйна.

Повече от две години след нахлуването на Русия, лидери и висши служители от над 90 държави прекараха уикенда в швейцарски планински курорт за двудневна среща на върха, посветена на разрешаването на най-големия европейски конфликт след Втората световна война.

"Вярваме, че постигането на мир изисква участието на всички страни и диалог между тях", се казва в заключителното комюнике, подкрепено от по-голямата част от страните, които присъстваха на форума в комплекса Бургенсток с изглед към езерото Люцерн.

В документа се потвърждава и ангажиментът към "териториалната цялост на всички държави, включително Украйна". В декларацията се настоява и за пълна размяна на военнопленниците и за връщане на депортираните деца.

Не всички участници обаче подкрепиха документ, включително Индия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, предаде АФП.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази надежда, че ще постигне международно съгласие около предложение за прекратяване на войната, което евентуално да представи на Москва.

Кремъл повтори призива на Путин

На 16 юни срещата на върха се съсредоточи върху продоволствената сигурност, избягването на ядрена катастрофа и връщането на депортирани украински деца от Русия, като страните очертаха градивните елементи за прекратяване на войната.

Срещата на върха, която беше отхвърлена от Русия и нейния съюзник Китай, се проведе в момент, когато Украйна изпитва трудности на бойното поле, където е превъзхождана в жива сила и въоръжение.

По-рано руският президент Владимир Путин поиска на практика капитулация на Киев като основа за мирни преговори. Призивът на Путин към Украйна да се изтегли от южната и източната част на страната беше категорично отхвърлен на срещата на върха. Но днес Кремъл настоя, че Украйна трябва да "обмисли" исканията на Путин, позовавайки се на военната ситуация на място.

"Настоящата динамика на ситуацията на фронта ясно ни показва, че тя продължава да се влошава за украинците", заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.

"Вероятно един политик, който поставя интересите на страната си над своите собствени и тези на господарите си, би се замислил върху подобно предложение", добави той, визирайки Зеленески.

Русия съобщи, че нейните войски са превзели село Загрине в Южна Украйна, продължавайки напредъка си на фронтовата линия.

Децата и "ядрените" страхове

Разговорите в Бюргенсток бяха насочени към областите, в които има общи позиции между мирния план от 10 точки на Зеленски, представен в края на 2022 г., и резолюциите на ООН относно войната, които бяха приети с широка подкрепа.

Тесният обхват на темите беше опит да се събере възможно най-широка подкрепа върху темите, обхванати от международното право и Устава на ООН.

Държавите се разделиха на три работни групи, разглеждащи ядрената безопасност и сигурност, хуманитарните въпроси и продоволствената сигурност и свободата на корабоплаването в Черно море.

Заседанието за хуманитарните аспекти се съсредоточи върху въпроси, свързани с военнопленници, граждански затворници, интернирани лица и съдбата на изчезнали лица. Обсъдено беше и репатрирането на деца, отведени от окупираната украинска територия в Русия.

В разговорите за продоволствената сигурност беше разгледан спадът в селскостопанското производство и износа, който имаше отражение в целия свят, тъй като преди войната Украйна беше една от световните житници.

Разговорите разгледаха не само унищожаването на плодородни земи в резултат на военни операции, но и продължаващите рискове, свързани с мините и невзривените боеприпаси.

Артилерийските атаки срещу кораби в Черно море увеличиха разходите за морски транспорт.

Групата по ядрена безопасност разгледа нестабилната ситуация, свързана с безопасността и сигурността на украинските атомни електроцентрали, особено в Запорожие, където всички реактори са спрени от средата на април.

Разговорите бяха посветени на намаляването на риска от авария в резултат на неизправност или нападение срещу украински ядрени съоръжения.

"Когато настъпи справедлив и устойчив мир, всички ние ще бъдем там, за да помогнем на Украйна да се възстанови", заяви канадският министър-председател Джъстин Трюдо в заключителното обръщение.

"Хората, които загубиха живота си, разрушените семейства, те няма да могат да ги върнат обратно. Това е най-болезнената последица от войната: човешкото страдание. Тази незаконна война от страна на Русия трябва да приключи", каза той, като същевременно призна, че "няма да е лесно".

Втора среща на върха

Мислите се насочиха и към потенциална втора среща на върха, на която Украйна иска да представи на Русия международно съгласуван план за мир.

В заключителното си изказване швейцарският президент Виола Амхерд заяви: "Остава един ключов въпрос: как и кога Русия може да бъде включена в процеса?"

"Чухме го в много от вашите изказвания: трайното решение трябва да включва и двете страни", посочи тя и отбеляза, че "пътят пред нас е дълъг и изпълнен с предизвикателства".

Зеленски не каза дали е готов да се ангажира директно с Путин в разговорите за прекратяване на конфликта, въпреки че в миналото е изключвал преки разговори с него.

"Русия трябва да се присъедини към този процес, защото тя е отговорна за започването на процеса, който се нарича война", заяви грузинският президент Саломе Зурабишвили. (БГНЕС)