Европейския парламент в Брюксел отвори на 14 март врати за дискусия, посветена на необходимостта от по-задълбоченото изучаване на комунистическия режим в училище, под наслов: „Знание за миналото – памет за бъдещето”. Тя бе организирана от евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев и е част от инициативата на евродепутата "Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.", свързана с преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало.

В дискусията участваха външният министър Даниел Митов, историкът проф. Евелина Келбечева, автор на гражданската петиция за изучаването на комунистическия режим в училище през 2014 г., социологът Любомир Пожарлиев, автор на изследването „Комунизмът в учебниците по история”, депутатите от ГЕРБ Методи Андреев и Георг Георгиев и др. В дискусията взеха участие и Евгений Михайлов, Георги Боздуганов, Калин Манолов, Лиляна Друмева, Христо Христов, Ирена Соколова Стойчо Шишков, доц. Иво Драганов.

Акцентът на разговора бе необходимостта от промяна на учебните планове за въвеждане на изучаването на тоталитарните режими на XX век в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.

От края на комунизма и началото на демократичните промени в България изминаха 26 години, за които израсна едно ново поколение, което няма съзнателни спомени или личен опит от ежедневието и практиките на тоталитарния режим. За много млади българи учебниците по история са единствен или основен източник на информация за близкото минало, посочи Андрей Ковачев.

Редица социологически изследвания от последните години показват, че образователната система оставя сериозни празнини в познанията на подрастващите поколения за периода 1944-1989 г. и не изгражда разбиране за същността на комунистическия режим.

Въпреки че българският парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., повече от 14% от запитаните млади хора в национално представително проучване през 2013 г. го определят като „по-скоро демократичен”, а други 34% не могат да преценят.

През 2008 г. с решение на Народното събрание България подкрепи Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, която призовава за „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления”.

През последните години бяха инициирани няколко петиции – на народни представители и евродепутати, както и гражданска инициатива, които наскоро бяха обединени в петиция до Министерството на образованието и науката под патронажа на държавния глава Росен Плевнелиев.

По време на българската иницатива в Европейския парламент бе представена и съкратена версия на документалния филм „Народен дом на терора” на режисьора Стойчо Шишков, който в края на миналата година спечели голямата награда на кинофестивала „Златен ритон” в Пловдив.

Българските държавници не останаха безразлични към инициативата на Андрей Ковачев. Президентът Росен Плевнелиев изпрати поздравителен адрес до участниците: „Длъжни сме да разчупим печатите на мълчанието, да разкажем на висок глас на своите деца цялата истина за комунизма и да отдадем почит пред неговите жертви.“

Премиерът Борисов пък в поздравителния адрес до организатора и участниците изтъква, че в двата си мандата ГЕРБ са предприели политика сътрудници на ДС да не заемат важни държавни постове. През 2011 г. с решение на МС 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България. Настоящото Народно събрание пък по иницатива на ГЕРБ беше премахната давността за престъпленията на комунизма.

„Последните 26 години ни научиха, че помиряването ни със собственото минало не е лесна задача и изисква задълбочен дебат, който трябва да завърши с постигането на обществено съгласие не само относно това какво да е отношението ни към комунизма, но и какво искаме да бъде нашето бъдеще“, подчертава в писмото си премиерът Борисов.