Петър Бояджиев

Остават 2 седмици до първият тур на президентските избори и чуваме Мустафа Карадайъ, мъжката секретарка на руският агент Доган, да заявява : „…..Скъпи приятели, ние сме призвани да сме носители на промяната. Така беше през 2001 и през 2013 година…“ . Какво значат тези думи, а и как да бъдат разтълкувани от избирателите?

2001 година неочаквано за много хора комунистите спечелиха изборите и Георги Първанов, агент на Държавна сигурност, стана президент за следващите 10 години. Това не се случи просто ей така, а с целенасочените гласове на турци и мюсюлмани, използвани от върхушката на ДПС.

През 2013 година един сламен човек – Орешарски, стана премиер и назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. И в двата случая имаше сериозен опит да се нанесат корекции в историческият път на България, в усилията ѝ да се интегрира пълноценно в Европейският съюз и НАТО.

Гражданите си спомнят, че по времето на Първанов се изляха реки от мастило за тъй наречения „Голям енергиен шлем“. Резултатът - милиарди чисти

загуби за българския данъкоплатец, 

част от които предстои да се платят от идващите поколения. На кого трябва да се сърдят българските граждани за факта, че са най-бедните в ЕС? На себе си, или по-точно на собствения си избор, поставяйки Първанов начело на държавата. Отговорност носят и тези, които не са гласували за агент Гоце, защото са допуснали да бъдат победени, заради вечните махленски разправии вдясното. Те също не са се борили достатъчно ефективно срещу опасностите. Да не гласуваш за комунистите е важно, но по-важно е те да бъдат в отбора на губещите.

За съжаление през изминалите 27 години българите допуснаха на няколко пъти бившите комунисти, задкулисието и мафията да обсебят властта и да подложат на изпитание европейския ни избор. Но историята не търпи ментета, изхвърли ги като организирана престъпна група.

Сега отново геополитическата обстановка е изключително неблагоприятна за отбора на задкулисието. Вече никак не са малко и хората в България, които поне разбраха и осъзнаха миналите измами и грешки на прехода. Въпросът е - дали сме готови да се противопоставим и да не допуснем нови измами и грешки. Реално рискът от нови грешки съвсем не е отминал. Един от сигурните начини да сгреши човек е да иска всичко или нищо, и то не утре, не днес, а едва ли не вчера. Камарата от грешки и провали, трупани десетилетия няма да можем да я разчистим с такава бързина, каквато демонстрират някои инфантилни в политическия смисъл кръгове. Най-вероятният резултат от техните напъни може да бъде само поредната грешка, която да добавим като пасив към вече съществуващите.

При всяка човешка дейност има ред и приоритети. Преди 5 години избрахме президент, който през целият си мандат работи безотказно за утвърждаването на избрания от мнозинството българи път към западната цивилизация, ЕС и НАТО. Изборът му не беше лек. На втория тур между Плевнелиев и Ивайло Калфин проруската партия ДПС положи неимоверни усилия да промени този избор и 

да ни наложи продължение на политиката на Първанов 

чрез неговия ученик, който твърди, че истинският българофил е русофилът. В навечерието на поредните президентски избори анализирането на предишните резултати са от особена важност и красноречиво сочат определена тенденция. На първия тур преди пет години от Турция за Росен Плевнелиев е имало 350 гласа, а за Ивайло Калфин – 17226. На втория тур Плевнелиев взима пак от тях 761 гласа, а Калфин – 21696. Подобно е съотношението на вота във всички области, където отчетливо се вижда влиянието на проруската партия ДПС. Въпреки задкулисните игри, Росен Плевнелиев и ГЕРБ могат да се похвалят, че изборът беше спечелен не с подкрепата на ДПС, а с явната съпротива към тази проруска партия. Тези факти е важно да се изтъкват винаги, защото има една категория пишман борци, които са винаги капитулирали още преди започване на битката. И тази група „борци“ е често пъти по-вредна и от самия враг.

Каква е днес обстановката в страната и каква е главната историческа задача пред отговорните българи? Рубежът, завоюван с избора на президента Плевнелиев, да бъде защитен и да не допуснем отстъпление от него. А този рубеж бе постигнат преди 5 години от политическата сила ГЕРБ. Разбираемо е, че на първия тур сега всеки иска да се изявява партийно, но отговорността ни е и на двата тура да потвърдим националния интерес – ЕС и НАТО, а не руските домогвания и Евразия. Не трябва да изпускаме най-важното - да не изгубим рубежа, който бе спечелен преди 5 години. За тази кауза се борят Цачева-Манушев и Трайков-Събев.

В отбора на руското задкулисие са Радев, Орешарски, Калфин, Кракачанов,

подпомагани от дребни и платени жокерчета.

Днес, повече от всякога не трябва да допуснем емоциите ни да обслужат интересите на враговете. От гражданите зависи отново, въпреки усилията на проруската партия ДПС, да не ни върнат 5 години назад. Така, както не успяха през 2011 година и сега имаме всичките дадености да барикадираме пътя им към „Дондуков“ 2. Формулата е ясна – ако искаме да препотвърдим европейска и натовска България, следващият държавен глава не трябва да бъде заложник на гласовете на ДПС. Именно заради това и партия ДОСТ се ориентира към една от десните двойки кандидати. Няма съмнение, че ако човекът на Сараите – Орешарски, не стигне до втори тур, то ДПС ще подкрепи Радев, който е с най-големи шансове според социолозите. Така жертви и палачи ще се прегърнат отново, но не в името на България и нейните граждани, а заради личните интереси на върхушките им и господарите им от Кремъл.