На 23 юли 1942 г. Софийският военнополеви съд издава 12 смъртни присъди (6 от които - задочни), 2 доживотни, а останалите са за различни срокове затвор. Същия ден, около 14:30, присъствените смъртни присъди са изпълнени. В стрелбището на Школата за запасни офицери край София са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев. По сведения на войниците от наказателния отряд, изпълнил присъдата, осъдените посрещат смъртта с песента по Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“.
Процесът срещу Никола Вапцаров бе една от най-пазените тайни в държавата - засекретен цели 67 години - от 11 септември 1944 до 2012 година.
От "Дело 585/1942 - Никола Йонков Вапцаров" става ясно, че поетът е обвинен в опит за държавен преврат през 1942 г. Осъден е по Закона за защита на държавата.
Разследването е известно още като делото срещу ЦК на Партията и Военната организация. Реално престъпление обаче няма, става ясно от разсекретените документи. Цялото дело е било постановка, а поетът е бил предварително обречен. Цар Борис е трябвало да отчете дейност пред Адолф Хитлер, Георги Димитров е трябвало да отчете дейност пред Сталин, твърдят днес изследователи.
За комунистическата власт след 1944 г. е било изключително важно всичко от процеса да остане тайна дълги години. Това е и причината делото да не е в първоначалния си вариант, а да е променяно и прочиствано многократно. Много от хората, които са давали показания по това дело, след 44-та година заемат ръководни постове в държавата и са имали интерес да не се говори за фактите по процеса. Сред тези лица са Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Масларов. Замесена е и Цола Драгойчева, която след Тодор Живков е най-дългия член на ЦК на Политбюро."
От документите категорично става ясно, че Вапцаров не е предател, слага се край и на спекулациите, че е македонец.
И до днес разстрелът на поета се приема като най-чистата кръв дадена за една утопична кауза и последвалия 45 г. зловещ тоталитарен режим на БКП. Кръвта на Вапцаров обаче тежи със страшна сила и върху наследницата на БКП – БСП, която се утвърди като формация на олигархията, мафията и новите милионери.
Но това е част от иронията на историята - да умреш с бяла риза за една кауза, с която днес се кичат негодници.
ПРЕДСМЪРТНО
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Още от България
Правителството на Радев страда от носталгия по Варшавския договор, превръща ни в прошляците на НАТО
Кабинетът трябва незабавно да публикува изпратените до Полша и Унгария писма, да каже какво точно е поискало, колко самолета или части възнамерява да придобие, каква е прогнозната обща цена и защо вместо ускорен преход към западна техника продължава да налива пари в съветската авиационна екосистема
Шишков: Решенията по безопасността на пътя трябва да се вземат от експерти, вместо с политически декларации
Най-важното, което трябва да се каже, е, че имаме наредба за мантинелите, съгласно която в определен срок те трябва да бъдат подменяни с мантинели от по-висок клас - разбира се, няма панацея, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството
Стойчев: Ако ПБ не работи с плам за кандидатурата на Йотова, може наесен да има обрат
Аз бих изчакал какво ще каже самият премиер Румен Радев – дали Илияна Йотова е неговата кандидатура, защото все пак доверието към „Прогресивна България“ не е към институцията „Прогресивна България“, която до съвсем скоро я нямаше, а към него персонално и лично, каза политологът