"Галъп": Българите са силни поддръжници на ЕС

Българите са подчертано проевропейски настроени и доверието в Европейския съюз се възстанови в обичайните си нива, след като през 2016 г. изглеждаше застрашено. Това са изводите от национално представително изследване на "Галъп интернешънъл", направено между 13 и 22 април сред 817 души по повод 9 май - Деня на Европа.

Благосклонно настроените към тоталитарни идеологии у нас са решително малцинство, но дяловете им все пак не са за подценяване и могат да са основание и за тревога. Особено този на толерантно настроените към елементи от комунизма, коментират от "Галъп".

В последната година и половина доверието в обобщения образ на Европейския съюз възстанови позиции, след като през 2016 г. трайно беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 г. около и над 60 на сто от българите споделят доверие в ЕС, докато недоверието се движи около около 30 на сто. Конкретните числа сега са 58 процента доверието, а 31 на сто недоверието.

Така българите остават подчертано проевропейски настроени. През 2016 г. подействаха няколко причини за загуба на доверие, свързани с продължаващите ефекти на т.нар бежанска вълна, както и някои свързани кризи в устоите на ЕС. Такава например беше референдумът, с който Великобритания реши да напусне ЕС, отбелязват социолозите.

Влияние вероятно оказва и по-общото противоборство между Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 г. ЕС остана със силно положителен рейтинг, макар и не в познатата степен. А през 2017 г. доверието в ЕС укрепна - вероятно и във връзка с победата у нас на политически сили, считани за ориентирани в по-голяма степен към Запада.

През 2017 г. пък в няколко ключови за Европа избори надделяха опциите "за" Европа и това подобри картината на общественото мнение. Допълнително влияние оказва и европейското председателство, което допълнително насочва вниманието ни към европейските дела.

"Галъп интернешънъл" е задал и два провокативни въпроса, за да провери степента, до която тоталитарните идеологии и практики са възприемани. Въпросите са най-общи и целят единствено да покажат генералните нагласи.

Мнозинство от 72 на сто изцяло отхвърля идеологии и практики като нацизъм, фашизъм и подобни. 12 на сто обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са приемливи, а 3 процента ги намират за изцяло приемливи.

Най-възрастните у нас, респективно последователи на БСП, изглеждат и най-дистанцирани от подобни идеологии и практики. Привържениците на националистически формации също декларират нетърпимост, но при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и приемливи елементи.

По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и подобни. Една трета от българите смятат, че някои неща от тези идеологии и практики са приемливи, а други не. Все пак повече са тези, които изцяло ги отхвърлят - 44 на сто. 6 на сто пък изцяло ги приемат.

Комунистическите елементи са в по-голяма степен възприемани в сравнение с нацистките, например, а мнозинство от над половината от привържениците на БСП, респективно по-възрастните хора у нас, приемат частично левите тоталитарни идеологии и практики, коментират социолозите.