Българският етнически модел, не е моделът на европейска мултикултура, той е просто съветски – работи се с малцинствата с налагане на вяра в партията, корупция и подкупване на елита, с цел кариерно развитие. Този модел пречи на малцинствата, защото ги капсулира. Лошата новина е, че има признаци и за това, че не работи и европейският модел на мултикултурност. Това обясни в ефира на Би Ти Ви бившият премиер Иван Костов, който коментира последния, извънреден доклад на Лабораторията за управление на риска, която той ръководи.

Той посочи още, че българският модел се различава от другите страни и по това, че политическото присъствие на малцинствата чрез мюсюлманската партия у нас (ДПС), която има статут на неприкосновеност, се превръща в условие за отвоюване на определени неща, които могат да бъдат наречени изнудване, рекет и то от името на "запазването на социалния мир" – нещо, което го няма в нито една друга европейска страна.

Според Иван Костов именно ДПС е организирало фалита на КТБ - факт, който се споделя и от други анализатори. А целта е ясна – да бъдат прибрани активите на банката. Бившият премиер обаче смята, че огромна сума, която липсва в КТБ, няма да струва нито стотинка на гражданите, а от заема, който бе взет, за да бъдат върнати парите на вложителите в КТБ от Фонда за гарантиране на кредитите, правителството дори печели. Костов призна, че рисковете, които произтичат, са големи, но не пожела да ги коментира, за да не се създават допълнителни страхове в обществото.

Има риск от банкова криза, но няма повече да анализирам, защото има сектори, какъвто са пенсионните фондове, в тях има отрицателна доходност, но те трябва да бъдат оставени на спокойствие. Злонамерените коментари могат да предизвикат нарастване на риска по отношение на общественото доверие, да не създаваме нови страхове. Това е въпрос на отговорност пред обществото. Моят дълг е да следваме фактите, да бъдем безпристрастни и обосновани, да не спекулираме със страховете на хората и едновременно – да спомагаме да се увеличи сигурността на държавата, на институциите и на обществото. Ние сме направили на 4 министерства предложения на стратегии, за да им помогнем да се справят по-добре с рисковете, обясни бившият премиер. 

Костов очерта като особено рискови сектори социалната сфера и политическата система, която той определи като “странно устойчива”.

Тя е много странно устойчива, защото по същество това е правителство на малцинствена коалиция, и много зависят как ще се развият нещата на местните избори. Това правителство постига стабилност с плаващите мнозинства, което означава, че мнозинството в НС е по-слабо от стабилността на правителството. От друга страна, това което придава устойчивост на тази нестабилна политическа среда, е липсата на стабилна опозиция, у която няма патос за промяна по много причини. А това означава, че обществото е във фаза на търсене на решения – може да се роди нещо добро, може да се разберат за реформи. Но ние вярваме само на фактически обстоятелства. В тази ситуация, в която политическите партии са склонни на консенсус, трябва да го постигнат, като използват общата слабост на партиите. Това е възможно, защото повечето от добрите неща са направени в условия на тотална слабост на политическите партии – спомнете си служебния кабинет на Димитър Попов. И това е надеждата, защото ако това не стане – на следващите избори мощна националистическа формация може да се окаже в доминираща позиция – нещо, което вече го видяхме и във Франция, и във Великобритания, коментира още Иван Костов.

Другите два рискови сектори са енергетиката и бюджета. 

Ще бъде истински героизъм, ако страната ни не приключи с прекомерен дефицит, както приключи 2014. Това трябва да бъде сигнал за управляващите, че няма от къде да се вземат пари, за да може да се подкрепят другите два рискови сектори - социалната сфера и политическата система. Тогава със сигурност ни чакат сериозни санкции от ЕС.