Николай Лилиев
Аз бдя. Вековете минават
през моите мъртви очи.
В просторите ангели плават,
и пролетна песен звучи.
Над мене цветята се молят,
в превара се гонят лъчи.
Пред твоите празници, пролет,
подвластна душата мълчи.
Тя слуша: до нея долита
на времето верния звук,
и сребърни мрежи изплита,
и вихром отлита на юг.
Там греят надежди пасхални,
и пеят безбрежни вълни,
над земните дни безначални
всевечното слънце звъни.
И тиха душата се свежда,
и шепне смирен благослов.
Сред водната шир се оглежда
сънят на безсмъртна любов.
Още от България
Огнян Минчев: Русия разширява агресията към Черно море, а България е неподготвена за дронови атаки
Най-големият проблем за Европа не са високите цени на горивата, а в опитите на Путин за разширяване на агресията спрямо Украйна, чрез въвличане в конфликта на периферията на НАТО и Евросъюза
Протест посрещна Вартоломей пред Синодалната палата
Протестиращите носят плакати, на които пише: „Вартоломей, не си добре дошъл“, „Еретик и икуменист“ ...
Ивайло Мирчев: България заслужава външна политика с гръбнак, а не отстъпление като миролюбие
Управляващите трябва да проявят държавническа вменяемост, а не демонстративно да се отказват от мястото си на масата, приемайки да се откажат от менюто