Николай Лилиев
Аз бдя. Вековете минават
през моите мъртви очи.
В просторите ангели плават,
и пролетна песен звучи.
Над мене цветята се молят,
в превара се гонят лъчи.
Пред твоите празници, пролет,
подвластна душата мълчи.
Тя слуша: до нея долита
на времето верния звук,
и сребърни мрежи изплита,
и вихром отлита на юг.
Там греят надежди пасхални,
и пеят безбрежни вълни,
над земните дни безначални
всевечното слънце звъни.
И тиха душата се свежда,
и шепне смирен благослов.
Сред водната шир се оглежда
сънят на безсмъртна любов.
Още от България
Социалната комисия в парламента прие на първо гласуване проектозаконите за държавния бюджет и ДОО
Министър Ефремова отбеляза, че в ситуация на свръхдефицит най-лесното решение би било да се замразят всички социални плащания, да се ограничи подкрепата и да се прехвърли тежестта на фискалните ограничения върху хората
Дарители патриоти обединиха усилия, за да издигнат паметник на българската азбука в Лос Анджелис
Бронзовият монумент, дело на скулптора Бронислав Ликоманов, ще бъде официално открит на 22 ноември.
Мирчев за руските атаки в Черно море: Ще се защитаваме като Румъния или ще се държим като 16-а република?
„Демократична България“ и „Прогресивна България“ са водили разговори по номинациите за ВСС