Николай Лилиев
Аз бдя. Вековете минават
през моите мъртви очи.
В просторите ангели плават,
и пролетна песен звучи.
Над мене цветята се молят,
в превара се гонят лъчи.
Пред твоите празници, пролет,
подвластна душата мълчи.
Тя слуша: до нея долита
на времето верния звук,
и сребърни мрежи изплита,
и вихром отлита на юг.
Там греят надежди пасхални,
и пеят безбрежни вълни,
над земните дни безначални
всевечното слънце звъни.
И тиха душата се свежда,
и шепне смирен благослов.
Сред водната шир се оглежда
сънят на безсмъртна любов.
Още от България
Главчев към РСМ: Въпросът с евроинтеграцията е решен, няма тема за разговор
"Може да съм избран по домова книга, но аз не съм домоуправител, а Министерският съвет не е домсъвет"
Йордан Цонев: Санитарен кордон от партия, която чрез ала-бала прави процентите си от 8 на 26? Не!
Той отхвърли обвиненията в изборни нарушения - партията е имала 30 листи, всяка от които е провеждала средно по пет събития на ден
Ахмети в Швейцария: Без албанците Северна Македония няма бъдеще
Той предупреди и за опасността от руско влияние в Северна Македония.