Две дела е завел бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев, обвиняем в т. нар. мегаразследване за източване на КТБ - срещу Народното събрание (НС) и срещу прокуратурата, пише "Правен свят", позовавайки се на свои източници.

Гунев съди парламента за неправомерно освобождаване от длъжност в началото на миналата година. Бившият подуправител на БНБ е поискал от Софийския градски съд да го възстанови на поста и да осъди НС да му плати обезщетения от 20 000 лв. за имуществени вреди и още 20 000 лв. за неимуществени.

В исковата му молба, изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, се казва, че решението за освобождаване на Гунев, а и националното законодателство, което урежда процедурата, противоречат на правото на Европейския съюз (ЕС), което прави решението нищожно.

Те се позовават на докладите за конвергенцията, в които Европейската централна банка (ЕЦБ) подчертава, че българският Закон за БНБ не е в съответствие с изискванията на правото на ЕС, що се отнася до изискването за персонална независимост на членовете на управителния съвет на БНБ, включително подуправителите. Тази независимост включва и освобождаването от длъжност, като е изведен принципът от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, че те могат да бъдат освобождавани само ако повече не отговарят на изискванията, които са необходими за изпълнението на задълженията им, или ако са виновни за извършено сериозно нарушение.

Това условие е трябвало да замени текста от българския закон, според който основание за освобождаване е "фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения", на базата на което е освободен Гунев. Такава промяна в ЗБНБ обаче не е извършена, напомня правният сайт.

Излиза, че Гунев е бил освободен на основание, което не само е различно от посочените в Устава, а изрично е критикувано от ЕЦБ и Европейската комисия и освен това не му е осигурен достъп до съд в противоречие на принципа за ефективна защита.

Безспорно според защитата е, че допуснатите нарушения са довели до вреди за Гунев, тъй като в противен случай той щял да е на работа. Предявеният иск за неимуществени вреди е за 20 000 лева, въпреки че до датата на подаването му през октомври, те са изчислени на 100 000 лева. Искът за имуществени вреди също е за 20 000 лева, макар за времето от освобождаването му до предявяването на молбата, той да е пропуснал доходи от възнаграждения в размер на 385 000 лв.

Делото е било прекратено от СГС в края на миналата седмица и изпратено по подсъдност в Софийския районен съд. Основанието е, че на окръжен съд са подсъдни искове за над 25 000 лева.

Забраната за напускане на страната – съобразена изцяло с личното поведение и без съображения за обща превенция

Заведеното дело срещу прокуратурата пък е заради постановление от април м.г., с което на Гунев не е разрешено да напусне страната. Искането му е било да пътува до Прага за 9 дни, за да види сина си, който живее там.

Рестрикцията на прокуратурата е била обжалвана, но СГС я е потвърдил. В исковата молба се казва, че нито в постановлението, нито в определението на съда са изтъкнати конкретни съображения, свързани с личността на Гунев, от които е направен изводът, че има опасност той да се укрие в чужбина.

Тази "опасност" е изведена само от характера на повдигнатите обвинения, високата им наказуемост и предположението, че той разполага с пари, които да му помогнат да се укрие в чужбина. Едва в началото на тази година забраната е отменена заради изтичането на максимално допустимия срок. Искането на Гунев е да бъде обезщетен с 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди, пише още "Правен свят".