​Огнян Минчев: От решението на Плевнелиев България няма да спечели

Подкрепям президента Плевнелиев, въпреки, че от неговото решение България няма да спечели. Той е почтен и отговорен човек. Влезе в позицията на президент в началото на политическата си кариера и трябваше да научи много неща в движение. За съжаление, противниците му се постараха това да се случи по-най-бързия и най-отвратителния начин. Като се започне с групичките "протестиращи" дегенерати, изпратени пред Президентството през пролетта на 2013-та, които се подиграваха с отзивчивостта му да разговаря с тях - въпреки очевидния факт, че са 

марионетки

Като се продължи с наглата истерия, подслушване и истерично окалване от страна на боклуците, оглавили и фалирали КТБ - те го принудиха почти да мине в нелегалност, за да може да проведе нормални разговори за съставяне на първия служебен кабинет в мандата му през същата 2013-та.

Като продължим с безкрайните издевателства на фекално-психопатийната медийна сбирщина, с гнусните публични обиди на ченегеджийски масони и рицарски библиотекари, с безсрамно надничащите в личната му драма патици-клюкарки, пляскащи в обществената тиня... И като свършим с "колегите" му от т. нар. "политическа класа", които никога не оцениха нито възпитанието му, нито стремежа му да предложи по-добри образци на политическо партньорство от тези, утвърдени в локалната политическа менажерия.

Той има своите грешки и своето твърдоглавие да постоянства в тях. Това едва ли е само въпрос на характер, но и на обстоятелства - той прекарва своя мандат почти непрекъснато притиснат до стената. Много рядко му бе предлагана помощ и бе проявявана солидарност с позициите му. В някои отношения той е по-твърд и по-категоричен от възможното. Но по-добре да е такъв, отколкото да е мълчащ, сумтящ и "снишил се" лалугер - тарикат, който в продължение на два мандата се занимава само с рушвети, интриги и 

задкулисно преразпределение 

на власт.

Като български гражданин съм имал случаи, в които съм се срамувал от моя президент. Това не се е случвало по време на мандата на Плевнелиев. Намирам решението му да не се кандидатира за втори мандат за разумно и логично. Всеки от нас живее единствения си живот. Понякога има смисъл да жертваш част от него за смислена кауза с перспектива. Очевидно този случай не е такъв - и вината за това не е на Плевнелиев. Желая ви успех, г-н Президент!

Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на политолога.