В навечерието на президентските избори и гласуването за трите въпроса на референдума, които Слави Трифонов и екипът му предложиха, наяве лъсна поредният абсурд. Оказва се, че дори и да гласуваме с празна бюлетина или с такава, на която не отбелязваме нито „да”, нито „не” на който и да е от въпросите, в крайна сметка вече пуснат в урната нашият плик легитимира рефендума. „По закон ще са нужни гласове, колкото на последните парламентарни избори, за да бъде признат референдумът.

Ако не се съберат около 3,5 млн. бюлетини, той няма да бъде легитимен. Дори да пуснете празна бюлетина, да не я попълните правилно, или да напишете свободен текст върху нея, тя ще се брои за невалидна, но вие отново участвате на референдума и вашият глас се брои към останалите с „да” и с „не”. Това обясни пред Faktor.bg математикът и политически анализатор проф. Михаил Константинов. Същото разяснение направиха тази сутрин и говорителят на ЦИК Цветозар Томов и политологът Димитър Димитров пред Нова ТВ. Димитров намекна, че въпросът за намаляването на партийните субсидии изкушава за участие на референдума, но по този начин фактически се помага и за легитимирането на точката за мажоритарна изборна система.

По думите на проф. Константинов дори избирателят да има отношение само към една от точките, например за намаляването на партийната субсидия, то той участва автоматично в легитимирането и на другите две - за приемане на мажоритарна система и за задължителното гласуване. 

Оказва се, че единственият начин, по който може да покажем, че не искаме да легитимираме референдума е, като просто не си вземем бюлетина за него и не бъдем вписани в списъците. Тогава обаче остава въпросът как чисто физически ще опазим тайната на вота си? Гласувайки за президент и отказвайки на същата комисия в същата зала за гласуване бюлетина за референдума, вече сме показали с лицето и името си, че сме против въпросите на референдума и неговото легитимиране. „Който е против точките, да гласува с „не”. Всеки е свободен гражданин. По подобен начин Георги Първанов не спечели изборите за президент през 2006 г. на първи тур, защото нямаше достатъчно брой общи гласове. Ако се бяха намерили още 500 000 души да гласуват срещу него или с празни бюлетини, нямаше да се стига до балотаж с Волен Сидеров”, обясни проф. Константинов. „Комисиите ще се оплетат като пате в кълчища с референдума. Да не говорим, че на много места членовете вече са инструктирани от партиите да предлагат бюлетини само за президент”, каза още математикът.  В крайна сметка се оказва, че гласувайки само за един от въпросите, автоматично подкрепяме мнозинството, което е дало вота си и за другите два.