Какво се е случило през първите месеци на 1990 година и кой конструира така родната политика, че етническият мир в България бе връчен на ДПС?

Тези въпроси се оказаха крайъгълния камък в поредния епизод на „Минало (не)свършено“ - продължение на разговора от миналата седмица с журналиста Георги Коритаров.

„И в миналото предаване стана дума, че от днешна гледна точка безпристрастната, чисто формална логика отвежда до извода, че връчването на ролята на пазител на етническия мир в страна, която е в изключително сложна ситуация, която е на практика пред прага на тежък етнически сблъсък заради неизчистените последици от възродителния процес, не би могло да се случи като връчване не само символно, но и практически върху личности и структура, която не е обвързана с определено ниво на доверие“, подчерта журналистът Георги Коритаров.

Той обясни, че става дума за доста сериозни форми на доверие, свързани с националната сигурност. По думите му, това може да бъде заявено по-категорично когато не само българските, но и съветските архиви бъдат отворени и станем свидетели и бъдем посветени в една много по-глобална схема и система за гарантиране на сигурността не на една отделно взета държава, а на глобалната сигурност на онази система.

Водещият Евгений Михайлов припомни, че създаването на ДПС е на 4 януари 1990 г. – една седмица след решението на политбюро за връщането на имената, но преди да бъде приет законът за това и две седмици след освобождаването от затвора на една група български турци и мюсюлмани, които са лежали заради съпротива срещу възродителния процес, сред които и

доста агенти на ДС, като самия Доган

В същото време в затвора остават до лятото на 1990 г. истинските борци срещу възродителния процес и всичко това е отваряло пътя за едно дирижирано образувание, което може да е вярно на правата линия на тогава единствената Българска комунистическа партия. „Все още нямаше как да бъде завоювано доверието на това ново ръководство на това ново движение“, смята Михайлов.

Кинорежисьорът припомни, че когато са били организирани на 28 и 29 декември митингите пред парламента и когато е била принудена БКП да вземе това решение, там не са били нито Ахмед Доган, нито някой друг от ръководството на ДПС. Тогава организатори са съвсем други хора, припомни Михайлов и изреди някои от имената им. Водещият припомни, че сред организаторите е и независимото дружество за защита правата на човека, чиито създател е Илия Минев – дългогодишен политически затворник. С разперена ръка те са скандирали „Единство“ и са искали връщането на имената, но тогава хората са водени от провокатора Румен Воденичаров.

„Тези хора тогава не познаваха Ахмед Доган, който носеше българското си име Меди Доганов“, смята Михайлов. Коритаров припомни, че на 7 декември е създадено СДС като коалиция и на практика за дни се превръща в символ на алтернатива на БКП. „Част от активистите, и то от най-емблематичните имена в СДС, са хора, свързани със съпротивата срещу възродителния процес и с опит това бедствие и това наподобяващо духовен геноцид деяние да бъде заличено като последствия“, посочи Коритаров.

Той добави, че естественото място на българските турци е било в редиците на СДС заради спонтанността на създаването му, на неговата общодемократична кауза и ценностен облик. Създаването на ДПС, което капитализира тази енергия, превърна я в специфичен електорат за партия, различна от СДС. На практика след това позволи ДПС да влиза в роли, които са много противоречиви.

ДПС нямаше нищо общо с деня на връщането на имената

и радостта на хората, но приписва това като свой актив. Той припомни и кръглата маса, на която е присъствал и лидерът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев. Михайлов показа и кадри от тогава, на които се вижда и певицата Йълдъз Ибрахимова. Членовете на ДПС и Ахмед Доган не са били допуснати до кръглата маса.

Михайлов показа и още кадри от влизането за заседанието на Кръглата маса в НДК на 12 февруари 1990 г. Янко Янков учудено пита какво става, а хората на Ахмед Доган обясняват, че той няма пропуск. Хората, които са били най-много против присъствието на Доган, са били д-р Петър Берон и Румен Воденичаров – тогава узурпирал председателското място на Независимото дружество за правата на човека. И двамата по-късно минаха в националистическите формации и агитираха срещу ДПС, припомни водещият.

Коритаров пита дали, ако от ДПС са били поканени и са имали пропуск, дали много събитийни истории се бяха случили по-различно и политическото поведение на ДПС щеше да бъде по-различно. „Склонен съм по-скоро да мисля, че аргументите на ДПС не са били свързани с това дали към тях се подхожда добронамерено. ДПС не подписа Конституцията на страната, така както тя не беше подписана от групата на 39-имата от СДС. И в първия период на 36-тото НС, когато СДС беше спечелило, по думите на Александър Йорданов, с малко, но завинаги, ДПС играеше ключова роля на подкрепящ фактор, без да има пряко представителство в кабинета“, припомни журналистът.

Той каза, че правителството на Филип Димитров е станало възможно, благодарение на подкрепата на ДПС. След това са започнали произволни движения в различна посока. „Това значи, че са имали произтичаща от нещо съвсем друго политическа аргументация“, смята Коритаров.

Според водещият, е било направено всичко възможно ДПС и СДС да се явят отделно на избори. Той показа още кадри, свързани с онези събития – на 5 март трябвало вече по законодателен път да бъде прието връщането на имената. Според Евгений Михайлов, има една огромна манипулация. Андрей Луканов излиза, за да обясни на хората, събрали се пред парламента, какво предстои да се случи.

„Успокоиха ги, че всичко ще стане бързо, но хората продължаваха да стоят пред Народното събрание. Тогава Меди Доганов беше изваден от парламента, за да успокои хората“, обясни Михайлов и показа кадрите от този момент.

Коритаров каза, че ако не бе създадено ДПС като партия, възможността е била българските турци да се влеят в СДС, избирайки според своите ценности една от 15-те по онова време партии.

„Това би било естественото. ДПС играеше ролята не просто политическа партия като представителство на един етнос, а беше имитация чрез политическо представителство на 

усещане за параавтономия – вид самостоятелност,

но не териториална, културна или друга форма, а като сепаратизъм на политическата идея“, каза журналистът.

„Това означава, че, за да си позволи тогавашната държава такъв тип представителство, те са имали изключително доверие върху някого от ръководството на тази партия, че няма да развие този проект към онази потенциална заплаха, каквато носеше тогавашния национализъм. Един от големите страхове беше да не тръгнат процеси на федерализация и автономия и за това бил сложен институтът на ВНС“, добави гостът в студиото.

Втората част на предаването продължава с дискусия около създаването на ДПС и ролята му в българския политически живот.

„Това беше една от големите измами, защото законът, който беше приет тогава, беше с приставки „ов“ и „ев“ и с връщане на имената по съдебен ред с дълга процедура. И голяма част от хората все още не са си върнали имената. Но това, което се направи, абсолютно съзнателно, беше част от легитимацията на ДПС, защото част от цялата предизборна кампания на ДПС беше: „Гласувайте за нас и ако влезем във ВНС ще внесем законопроект за отмяна на приставките „ов“ и „ев“ и съдебната процедура“, припомни водещият.

„Така и стана – хората повярваха, гласуваха за ДПС и внесоха такъв законопроект наистина. След като преди това съзнателно бяха съучастници в тази измама. Тодор Батков тогава е бил от екипа, който е правил този законопроект. Тези хора, които се виждат на кадрите, се опитаха да си играят с хората, които часове наред чакаха пред парламента. Измамата беше направена, а след това цялата предизборна кампания бе построена върху това“, акцентира водещият.

Журналистът нарече процеса сепаратизъм на политическата идея и предпоставка за капсулиране на този етнос чрез политически диктат – създаване на илюзията за единственост. Той каза, че е открил книгата „Възродителният процес“ на проф. Орлин Загоров – Шукри Тахиров Реджепов – философ и член на ЦК на БКП по времето на комунизма. Той се явява защитник на идеята за възродителния процес.

„Той казва: „Ключовата дума на възродителната идея е думата единение“. А думата заедност на ДПС и употребата й днес как кореспондира с ключовата дума на възродителната идея, построена на основата на разбирането, че възродителен процес трябва да бъде извършен не със сила, а постепенно“, добави Коритаров.

Той коментира, че днес думата единение влиза в един особен контекст – единни в безразличието към демокрацията. Журналистът е на мнение, че днес наблюдаваме точно това в България. Той припомни и кадрите от миналото предаване, на които се виждат Спас Колев, Румен Радев и Георги Първанов.

„В един и същи момент Четин Казак, който е парламентарното лице за говорене изненадващо на фона на думите на Ахмед Доган, заговори, че основна ценност на ДПС е евроатлантизма“, посочи Георги Коритаров. В същия този ден Петър Стоянов каза, че Румен Радев е чиста проба натовски генерал. Той коментира, че десницата трябва да си препрочете историята, защото много нейни

легенди светят с фалшива светлина

Коритаров цитира и поета Маяковски и посочи, че ДПС се е родило като политически проект и някъде по това време негов икономически близнак е станал „Мултигруп“.

„Тези близнаци, симбиоза между политическо представителство, при това построено на принципа на идеята за контрол и капсулация на един етнос с мощна демократична енергия и от друга страна, групировка, която в последствие се доразви до идеята за подаряване на тръбите на Русия и се разгърна в един мощен руски хор. Не те ли отвежда това до идеята, че всъщност може би наистина руските архиви трябва да бъдат разкрити, защото това, за да се види има ли фактологични следи и какво означават те“, заключи Коритаров. По думите му, има логика, която отвежда до извода – че такъв субект би бил много удобен не само за вътрешнополитическа, но и за геополитическа употреба.

Той каза, че ГРУ е ползвало на основата на договор българска агентура, което означава, че стратегическите интереси на тази структура са били доста дългосрочни.

„Когато жонглираме с ГРУ, КГБ, ДС, прилича малко на емоционално надбягване със собствена пелена от предположения. А за да стане ясно какво се е случило, е нужен анализ, който да стъпи върху фактологическа основа“, коментира Коритаров.

„Въпреки тази драма, която може би ще се задълбочава, трябва да намерим сили и да поискаме да ни бъде съобщена цялата истина“, каза Коритаров. Той посочи и коя е една от големите заблуди.

„Имало ли е българи, които не са били част от българските служби и директно са обслужвали интереси на руски, а преди това съветски служби. Какво е положението на българската интелигенция“, попита Коритаров. Той обясни и по какъв начин интелигенцията е играела ключова роля за службите.

Евгений Михайлов излъчи и част от разговора с Мехмет Айдиз, който твърди, че е бил вербуван от КГБ.

Коритаров каза, че чува една много голяма драма и това, което казва Айдиз е изключително сериозно и тревожно и би трябвало да се намери начин това да се провери. По думите му, има натрупване на съмнения, че става дума за разработка на чужд на българските интереси проект.

„Има много предпоставки, които водят до такива изводи. Това означава, че в годините, когато още СССР съществуваше, ние сме били поле и лаборатория за разработване на модели с много различна цел и насоченост от тази, която сме си мислили, гледайки ги само в националната рамка на България“, коментира на финала журналистът Георги Коритаров.

Евгений Михайлов изпъчи и запис с кадри от 14 януари 1990 г. с хората, които скандират „Единство“. „Нужна е памет, любов и желание да не повтаряме старите си грешки“, заключи Михайлов.

Вижте ТУК цялото предаване.