В Наказателния кодекс (НК) действително е необходим текст, който да предвижда наказателна отговорност за разпространяване на невярна и заблуждаваща информация за банките, която може да се отрази негативно на финансовия сектор. В момента подходящ текст няма, а обществените отношения, които се засягат от едно такова посегателство, са много важни. Същевременно обаче, предложеният от БНБ текст за промени в НК е твърде спорен и в някои отношения – опасен, смятат единодушно юристи, до които "Правен свят" се допита за коментар на текста.

В понеделник шефът на БНБ Иван Искров лансира текст, предвиждащ криминализиране на разпространяването на неверни данни и информации за банки, които могат да доведат до паника в населението. От БНБ предлагат създаването на нов чл. 252а в раздела "Престъпления против паричната и кредитна система" със следното съдържание:

Чл. 252а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Текстът веднага бе внесен от председателя на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев и придвижен скоростно. Днес следобед парламентарната правна комисия ще разгледа законопроекта преди първото му четене в пленарна зала, депутати обещаха приоритетното му приемане.

В същото време обаче, юристи споделят, че текстът 

не е коректен и може да създаде повече проблеми, 

отколкото празнотата в закона.

Тексът е зле дефиниран и съдържа понятия с неизвестно съдържание, коментира за "Правен свят" наказателен съдия от София. Няма дефиниция за паника, никой не може да изследва паниката, няма как да се изследва емоционалното състояние на неограничен кръг субекти, дава пример той.

Освен това, от формулировката на този текст в момента излиза, че дори публикуването на вярна и обективна информация би могло да бъде обект на наказателно преследване, ако е в състояние да доведе до паника, казва съдията.

Друг съдия дава и конкретни примери – ако журналист има сведения за ликвидна криза в дадена банка, или пък за това, че публична личност купува банка, което е информация от обществен интерес, но би могло да предизвика паника, какво се случва? При тази формулировка на текста, той безусловно би станал клиент на прокуратурата, отговаря магистратът.

Същото обаче би могло да се случи и ако, да речем, журналист напише, че в даден банков клон не е бил обслужен добре, служителките са били груби и агресивни, а клонът не спазва работното си време, смята трети магистрат.

Аналогични съображения изказва пред "Правен свят" и адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев, според когото безусловно банковата криза от последните дни показа празнота в Наказателния кодекс (НК) - там няма текст, предвиждащ наказателна отговорност за разпространяване на заблуждаваща и невярна информация за състоянието на банките, която, по разбираеми причини, е в състояние да предизвика драматични икономически и политически катаклизми.

"Действително, подобни текстове, предвиждащи изключително тежки административни санкции се съдържат в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Безспорно е обаче, че степента на обществена опасност на такива неверни сигнали, засягащи банки, е изключително висока и е уместно някои хипотези да бъдат криминализирани. Законодателният подход обаче трябва да е изключително предпазлив и прецизен, защото в случая на везните на Темида са поставени, от една страна, сигурността на банките и икономиката на държавата, а от друга страна – конституционните права на изразяване на мнение и разпространяване на информация. Затова, според мен, трябва да се криминализира само умишленото разпространяване на заблуждаваща или невярна информация, засягаща банките, а за непредпазливото деяние да остане административната санкция по ЗКИ.

Освен това, от внесения законопроект трябва да отпадне частта, предвиждаща наказателна отговорност за разпространяване на "други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението". Този текст е пределно общ и обтекаем и създава реална

опасност от прокурорски произвол

Лошият български опит в правоохранителните дейности показва, че в България почти никога законовите норми не се прилагат предпазливо и балансирано при отчитане на степента, с която те засягат основни права и свободи. В случая съществува риск тази част от текста на законопроекта да доведе до драконовска цензура и автоцензура, която би нарушила свободата на словото и правото на разпространяване на информация. Възможни са хипотези, при които журналисти да бъдат наказателно преследвани за това, че са публикували например данни за едностранно повишаване на лихвени проценти, или за неравноправни клаузи в общите условия на банките, за опашки в банкови клонове и т. н. Затова, в името на Конституцията и върховенството на закона е наложително текстът да бъде прецизиран, като отпадне тази част, която сериозно застрашава свободата на словото и медиите", казва Екимджиев.

Той също отбелязва, че сегашната редакция на текста практически допуска хора да бъдат обвинени и осъдени дори за верни твърдения, които са в състояние да всеят паника. "А разпространяването на вярна информация от обществено значение е професионален дълг на всеки журналист", каза Екимджиев.

Интересното е, че от крайно лаконичните мотиви към законопроекта (половин страница), става ясно, че целта му всъщност е да се криминализира разпространяването на невярна информация. Необходимо е в Наказателния кодекс "да има специализиран текст, който да криминализира подобни прояви, свързани с всяване на смут и страх в населението чрез разпространяване на невярна информация по отношение на банките и финансовите институции" пише там.

„Правен свят”