Преди 103 години на днешния ден българската армия освобождава Дедеагач (днес Александрополис) от турско робство. След избухването на Балканската война на 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев, подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение започват настъпление към града. Следвайки движението на корпуса на Явер паша, Танев насочва войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци. На 13 ноември и основните български сили - Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града. Според Лондонския мир от 17 (30) май 1913 г. градът е отстъпен на победителите. По време на Междусъюзническата война на 28 и 29 юни гръцката флота бомбардира града, а на 12 юли 1913 г. гръцки войски окупират Дедеагач. След подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, цяла Беломорска Тракия заедно с Дедеагач става част от държавната територия на България.

След включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. градът е бомбардиран от британския флот.

На 1 октомври 1919 г. над 20 000 българи се събират на протестен митинг в Дедеагач срещу заплахата за откъсване от България, но с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. управлението на Беломорска Тракия се поема от Антантата.

Дедеагач, заедно с цялото българско Беломорие, е окупиран от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор, от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.

По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919—28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи. На мирната конференция в 1919 г. САЩ и лично президентът Удроу Уилсън категорично се противопоставят на политиката България да бъде жестоко наказана провеждана най-вече от Британия. Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България,

Въпреки това на 14 май 1920 година гръцката армия влиза в града след предаването на Западна Тракия на Гърция. Тогава градът се преименува за кратко на Неаполис, а после на Александруполис, в чест на тогавашния гръцки крал Александрос I, който непосредствено след развоя на тези събития е посетил града заедно с министър председателя Елевтериос Венизелос. Великите сили предлагат на България да се отстъпи за 99 години зона от 3 000 000 кв.м на крайбрежието между Дедеагач и Макри, където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет (дебуше), но в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на Бяло море с чл. 48 от Ньойския договор, което свое задължение тя напълно погазва.

В резултат на успеха на операция Марита в 1941 г. Гърция капитулира. На 20 април 1941 г. Втора армия заема Беломорието и областта отново е българска. Така се дава началото на второ Българско управление. Българската войска отново влиза в Дедеагач. С акт на Народното събрание от 14 май 1941, точно 21 години от печалната дата когато градът е даден на Гърция, Дедеагач заедно с цялото Беломорие отново е част от България, второ по значение българско пристанище на Бяло море след Кавала и база на Българския беломорски флот. Българин отново е кмет на Дедеагач — Иван Попянчев.

След примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските войски са оттеглени. Гръцкият суверенитет над Дедеагач и останалата част от Западна Тракия е потвърден с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. А дълго премълчаваната истина е, че загубата на Беломорието е продиктувана от политиката на Сталин и СССР на Балканите и предателската роля на БКП.

Дедеагач, 1899 година. Седнали отляво надясно: Райчо Ап. Ковачев от Райково, , свещеник Дойчин Запрев - архиерейски наместник, Дико Йовев - заместник на българския търговски агент, Димитър Чипанов от Балъкьой, Атанас Маринов от Дервент. Прави отляво надясно: Димитър Юруков — гавазин в българското консулство, Илия Ан. Ковачев от Райково, Димитър Гоголов. Фото Иван Карастоянов