8 Юли, 2026

39 години от смъртта на Златен Златю, преоткрил България в картините си

39 години от смъртта на Златен Златю, преоткрил България в картините си

“Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция. Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.”

Тези думи принадлежат на художника Иван Киров, изречени по повод 100-годишнината от рождението на един от най-автентичните български художници.

Роден на 22 октомври през 1903 година в с.Брезово, Пловдивско, Златю завършва Художествена академия в София през 1932 г., в класа на Ц. Тодоров. Рисува портрети, композиции из селския бит и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му.

За Златю Бояджиев казват, че това е един от най-оригиналните български художници със силно изявена индивидуалност. По живописна трактовка, колорит и емоционално съдържание неговото творчество се дели на два периода - до парализата му и след нея, когато е принуден да рисува с лявата ръка.

През втория период той се очертава като художник с още по-самобитен и експресивен живописен език. Картините Дете, Нощна паша, Стадо говеда, Бачково, изложени в различни зали, са едни от най-характерните и ценни произведения на автора.

Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции. Най-голямата колекция на негови творби се намира в любимия му град Пловдив. 

Сподели:
Мартин Владимиров: „Боташ“ трябва да стане част от вертикалния газов коридор от Гърция към Европа и Украйна

Мартин Владимиров: „Боташ“ трябва да стане част от вертикалния газов коридор от Гърция към Европа и Украйна

България има изключителна възможност. Турция е най-големият регионален енергиен хъб в региона и страната ни може в бъдеще да се превърне в този транзитен хъб, за който така сме си мечтали от толкова години, смята енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

 Парламентът избира председател на Държавна агенция „Разузнаване“

Парламентът избира председател на Държавна агенция „Разузнаване“

В предложения дневен ред на парламента за тази седмица е включен и проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, изслушването му в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането му от Народното събрание

Рекорден дефицит и ключови реформи: Бюджет 2026 влиза в парламентарните комисии

Рекорден дефицит и ключови реформи: Бюджет 2026 влиза в парламентарните комисии

За разлика от предходни години, разчетите за 2026 г. ясно отразяват прехода към по-тясна интеграция в европейското финансово пространство

Коментари (0)