Днес се навършват 55 години от смъртта на един от най-българските художници – Владимир Димитров - Майстора

За този необикновен човек не би могло да се разказва по обичайния начин. Органичен и жив, а не измислен „светец“, той е живял като строг инок, без да се откъсва съвсем от света и без да е давал монашески обет за нестяжение (доброволна бедност, отказ от всякакво притежание), или да заема принудена театрална поза на праведник.

Каквото има – носи го на гърба си: само един костюм. Така и не успява да задели пари, за да си купи други дрехи – винаги намира някой по-нуждаещ се, за да му ги даде! Красноречив пример за святостта на Владимир Димитров е навикът му винаги да окаменява, докато комарите кацат по лицето му, за да пият от кръвта му. Простодушните селяни от Шишковци го питали: „Защо Майсторе не плеснеш шамар на гадината?“. А той кротко отвръщал: „Нека се нахрани спокойно, та нали и комарчето душица носи.“

Заклет вегетарианец и въздържател, големият художник изпитва силно влияние от философските идеи на граф Лев Николаевич Толстой. Така присъщия за руския писател и мислител хуманизъм стават отправна точка за Майстора, който най-плътно се приближава до бленувания идеал за бъдещия човек.

Силно привързан към бита и живата на българина, познал блясъка и изкушенията на Запада, той предпочита да остане в своя свят – на обикновени и отрудени хора, които пъплят из нивите, градините и лозята на Кюстендилския край, с който е свързан по рождение. Затова и картините, които оставя в наследство са: „Моми“ (ок.1925-1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928-1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930-1935), „Жетварка“ (1930-1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930-1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935-1938), „Копачки“ (ок. 1935-1938), „Селско момиче сред макове“ (1935-1938) и други.

Един ненатрапващ се паралел между Учението на Петър Дънов и обичая на художника да посреща изгрева изплува сякаш от нищото в неповторимите по своя колорит и емоционално въздействие платна на художника. Това може да се види, вглеждайки се в цветовете от „Завета на цветните лъчи на светлината“, дадени от Учителя, и най-често ползваните цветове от Майстора. Общото между тях е, че те идват от едно и също място – от „палитрата“ на Слънцето! Цветовете в картините на Владимир Димитров са от силно искрящи жълто-оранжеви до едва доловими нежни нюанси на синьо-виолетовото, наредени един до друг най-често по законите на цветния спектър - дъгата.

Всичко това оставя усещането за един творец, който провижда през булото на времената, като много стар дух, който идва отдалеко. Майсторът е един от малцината наши интелигенти, които първи съглежда в нашия опърпан, отруден и невзрачен наглед български народец Тайната, която е заключена в генома му. И като същински олимпийски факлоносец поема от неведомите си предходници и предава на нас онзи нетленен огън през вековете, за който друг един голям българин – Поета, в миг на дълбоко проникновение беше възкликнал: „Не се гаси туй, що не гасне!“ А картините, които ни е завещал, са онова вълшебно огледало, в което народът ни трябва да види очистен лика си, да го запомни добре и искрено да положи всички усилия на физически план, за да го придобие и заслужи морално!