"Народното събрание е политическа снимка на днешния обществен живот. Тъжното е, че за пръв път по-малко от половината избиратели гласуваха, което намалява неговата представителност. От друга страна, историческият опит показва, че в Царство България винаги е имало препирни, караници още при откриването на съответната сесия на Народното събрание. Стигало се е до бой, до ругатни, до замеряне с книги, дори с фашкии, когато още не са имали коли на паркинга и са пътували с файтони. Опазил ни Бог сега да се случи същото. Но да не забравяме, че тогава е имало един монарх, който при откриването е четял тронно слово", коментира в интервю за "Преса" историкът Георги Марков. 

Днес сме парламентарна република и е трудно да се прави сравнение с преди.

"Разбира се, през 1991 г. великите депутати не посмяха да запишат в основния закон „президентска“ република. Тогава поради страха от „силната ръка“ казаха: „Е, стига вече царе, султани, генерални секретари. Ние сме за парламентарна република.“ Тя обаче поражда опасност от колективна безотговорност. Обществото ни днес страда на всички равнища - от Народното събрание до най-малкия колектив, от това, че освен безотговорност има и абсолютна безнаказаност, и тревожна късопаметност. Вижте колко депутати има с по няколко мандата. В България това не е професия, а мнозина мечтаят точно това - да се пенсионират като депутати", смята академикът. 

Днес депутатите ни нямат воля за съгласие.

"Изразът „Съединението прави силата“ е европейски девиз - той не произхожда исторически от нашето Съединение. Взет е от белгийския герб. Ние се опитваме да го изпълним със съдържание, но преди да има съгласие, трябва да има помирение, хората да умеят да разговарят и да се изслушват. За съжаление депутатите дори от трибуната на Народното събрание понякога говорят безсмислици, не признават правото на другия да изрази собственото си мнение или ако го чуят, изобщо не го зачитат. Дори не искат да признаят, че има и по-умни от тях. Пъчат се на трибуната, защото ги дават по телевизията и така радват своите роднини. Това обаче не е от полза за народното ни дело", коментира още историкът.

Едно време в пленарната зала е имало и образован елит, и неграмотни селяни, сега партиите уж винаги избират най-добрите си кадри, но все нещо не става.

"Вярно е, че преди е имало и образовани, и неграмотни. Но селяните тогава са били природно интелигентни и са слушали по-грамотните и по-знаещите от тях. А сега от неграмотници човек не може да вземе думата. Днес дори не е престижно да си народен представител. Някога хората са ги знаели по места, а сега дори не знаят имената им", казва Марков.

"В едно Народно събрание трябва да има добри оратори. Защото не е важно само какво казваш, но и как. Стефан Стамболов е пословичен, но има един Теодор Теодоров, казвали са му „парламентарния тигър“. Да не забравяме Никола Генадиев, по-късно Никола Петков, във Великото народно събрание през 1990-1991 също имаше личности, интелектуалци, хора на изкуствата. Какви юристи имаше в годините след 1990-а. А те бяха и блестящи оратори. Вижте в последните години до какво падение стигнахме - председател на правната комисия да е Искра Фидосова! Един професор ми каза: „Това е правна немощ, как може?!“ Последният правен мохикан и оратор беше проф. Любен Корнезов. Няма го и колегата Андрей Пантев с неговото дар слово", коментира историкът.

Стефан Данаилов отново ще е човекът, който ще удари парламентарния звънец. Бих ги посъветвал да чуят какво ще им каже доайенът, който е преживял немалко в политиката. Добре е народните представители да помнят винаги кой ги е изпратил в сградата на съгласието. Да не ги обзема наркотикът на властта, да не се пристрастяват. Аз не вярвам в разкази за зомбита, но на жълтите павета, където е парламентът, преди Освобождението там са били турските гробища на София. Понякога имам чувството, че са обладани от негативна енергия... Дори се пошегувах, когато искаха да се върнат вакъфските имоти, и казах на главния мюфтия: „Само не искайте Народното събрание.“ Но да не изпадаме в такива фантазии и да не влизаме в разни психотрилъри, коментира в заключение Марков.