Македония има исторически шанс, защото гражданите там трябва да живеят по-добре. Затова е важно да се отиде отвъд хубавите думи, казани и от македонския и от българския премиер, и да се облекат в дела. Тази позиция изрази в студиото на Нова Александър Йорданов, бивш български посланик в Македония, който коментира визитата на новия македонски премиер Зоран Заев у нас. 

Въпросите с Македония са били няколко, но един е основните за нас – не трябва да се променя историята, етническото и национално самоопределение на хора, които не са вече сред живите. Ако те са се самоопределяли като българи и това писмено са го оставяли, няма никой право да им променя тази самоопределеност. Те трябва да останат в нашата обща история. Мога да дам много примери – например, братята Миладинови, оставили сборника „Български народни песни“, който десетилетия се представяше като „Македонски народни песни“. Кирил Пейчинович, който пише книгата „Огледало“, в която той казва, че я пише на „простейши български език“, тоест на един диалект. След това Пейчинович става обаче македонски просветител, като се забравя, че неговият език  е бил българският, посочи Йорданов. 

Той подчерта, че според него целият проблем е около желанието на Македония да ускори своя път за членство в ЕС и НАТО и затова новият премиер побърза да пристигне в София, още преди да е разопаковал куфарите си след визитата в Брюксел. 

Това означава, че македонците отчитат като важно нашето отношение към тях. Но пътят на Македония не минава само през София, защото е факт, че България винаги е подкрепяла РМакедония, въпреки лъжите и манипулациите, които е говорила срещу нас. По пътя за ЕС и НАТО има три препъни камъка, като първият е спорът за името на държавата с Гърция. В Брюксел Заев чу много ясно това условие – първо общо македоно-гръцко решение за приемливо име и след това покана за членство, каза го лично Столтенберг, подчерта бившият български посланик.

Александър Йорданов изтъкна още, че вече идва ред подписването на Договора за добросъседство и приятелство между България и Македония.

Най-важно за нас  е подписването на Договора за добросъседство и приятелство, който се отлага много години. Аз не познавам този договор, а и никой не пита защо не се представи някакъв законопроект на обществото. Той остава загадка и ние реално не знаем защо точно Македония не иска да го подпише. Вчера се чу и още един израз – да приемем общата си история. На мен като посланик ми беше омръзнало да го повтарям. Македонските учебници са пълни с фалшификации. Затова едно е да се говори за обща история, съвсем друго е дали ще се напишат нови учебници по история за Македония, в които ще се говори историческата истина за България, която винаги е подкрепяла своята югозападна съседка, аргументира позицията си бившият ни посланик.