Форматът на широки консултации не отговаря на условието за създаване на кабинет на малцинството, пише в свой анализ в сайта Vevesti.bg политологът доц. Антоний Гълъбов. Според него най-важният въпрос в момента е как ще се формира дневният ред на следващото управление, който беше формиран още в началото на тази година. Партиите не получиха кредит на доверие за решителна реформаторска политика. Българските избиратели потвърдиха краха на партийната политическа система и не посочиха еднозначно политическа сила, която би могла да поеме отговорността за управлението на страната, пише доц. Гълъбов.
Той коментира още, че формулата на широки консултации предполага поне две предварителни условия. На първо място – достатъчно силна позиция. "Мандатите, които спечели ГЕРБ представляват малко повече от една трета от състава на следващото Народно събрание. Без съмнение, ГЕРБ остават най-голямата политическа сила, но на фона на общата слабост на партийната система у нас. Още преди повече от месец бе очевидно, че ГЕРБ не могат да се надяват на еднопартийно управление, но беше напълно възможно да се доближат до онези сто мандата, които биха му позволили да преговарят по приоритети, а не само да запазят инициатива при формирането на следващото управление", е мнението на политолога.
Според него второто условие, около което се формират нови политически рискове, е свързано с дневния ред на тези консултации. Очевидно е, че ГЕРБ не могат да водят консултации за подкрепа на собствената си управленска програма. Тя не може да се реализира, както и която и да е друга управленска програма, лансирана в периода на предизборната кампания.
Приоритет на тези консултации трябва да бъде конституирането на Народното събрание и готовността за подкрепа на една минималистична, едногодишна или дори по-кратка като хоризонт управленска програма. Съществена част от решенията, които са неотложни, зависят от формирането на парламентарна подкрепа, която при сегашното разпределение на силите в Народното събрание изобщо не изглежда очевидна.
Доц. Гълъбов коментира и отношенията между ГЕРБ и Реформаторите. "Те не намериха общ език", пише той. По думите му, още преди една година двете формации трябваше да постигнат принципно споразумение, което да им позволи да неутрализират емоционалните и често напълно неадекватни размени на реплики. Ако това бе сторено навреме, днес ГЕРБ и РБ биха могли да водят не общи консултации, а да генерират политическа подкрепа за конкретни политики.
Политологът смята, че идеята на ГЕРБ за консултации с всички партии, по реда на тяхното класиране в Народното събрание, изглежда прекалено обща, за да доведе до конкретен резултат. Това не е път към постигане на „национално съгласие”. Такова няма и това е един от най-съществените резултати от изборите. Съгласието, твърди доц. Гълъбов, което може да бъде „произведено” при тези условия, е равно на най-ниската точка на съвпадение между принципно различаващи се политически позиции. Подобно минимално съгласие не може да гарантира нито политическа предвидимост, нито ефективно управление, дори в рамките на една година.
Прогнозите на Гълъбов са: "Поне засега, изглежда, че се движим към формирането на нещо като „коалиция на желаещите”, която ще има променлива геометрия и ще разчита на ситуативни и нетрайни, тематични споразумения. По опроделени теми ще може да се разчита на подкрепата на една част от народните представители, които пък няма да бъдат съгласни с друга част от дневиня ред.
При подобна перспектива, ГЕРБ няма да могат да играят ролята на лидер, а по-скоро на балансьор, на „разпределител” или на „център”, който ще трябва да лансира дневен ред и по всяка точка да търси отново и отново минимално необходимо съгласие. Ако ГЕРБ не успеят бързо да трансформират своята управленска програма в конкретен алгоритъм, в последователен дневен ред, първият проучвателен мандат за съставяне на правителство може да бъде поставен под реална заплаха. При евентуалното компрометиране на този първи проучвателен мандат (каквито и да са основанията или аргументите на партиите) България ще бъде изправена пред много сериозни проблеми", категоричен е Антоний Гълъбов.
Още от България
Георги Георгиев: 261 жени, пострадали от насилие, са намерили помощ в Правната клиника
"Домашното насилие не е домашен, семеен проблем, а обществен и засяга фундаментални човешки права"
БАБХ откри първо огнище на чума по дребните преживни животни за последните шест години
Определена е 3-километрова предпазна зона около огнището, в която влиза гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик.
Калин Манолов: Клеветничка срещу български дипломат отказва да застане пред детектор на лъжата
Чудесен пример за руска хибридна дезинформационна атака срещу неудобен на Кремъл и прокситата му в България политик и дипломат