Съгласно устава на Българската православна църква в целия й диозец в неделя се проведоха избори за църковни настоятелства. Те се правят на всеки четири години и са важни, тъй като от настоятелите на всяка една енория после определят на следващите равнища управителните органи в институционалното тяло на църквата. От сайта dveri.bg обаче сигнализираха, че в някои от централните софийски храмове не са се провели избори. Според изданието това може да се дължи или на незаинтересованост от страна на енориашите, или те не са запознати с провеждането на изборите за църковни настоятели.

В много градски храмове, най-вече в София, черкуващите се там и духовно обгрижвани християни просто не са жители от територията на енорията. Колкото и малко като проценти да са черкуващите се християни у нас, в това число и в София, всяка една проверка би установила, че в даден храм се черкуват, примерно, 20-30% енориаши и 70-80% християни от други енории. Дори и да е обратното съотношения, проблемът си остава. Защото не е нормално храмът да е пълен със сто, сто и петдесет богомолци и да няма кой от тях да гласува в изборите за енорийски църковни настоятели.

Причините са най-различни: може да са хора, отишли да живеят от един квартал в друг, но продължават да се черкуват в храма на старото си местоживеене; може да нямат връзка с въпросния квартал, но са намерили тъкмо в тази „не тяхна“ църква добър духовник, заради когото пътуват през целия град, за да стигнат там, и пр. Естествено, това не е забранено, но за участие в изборите е записано в устава на БПЦ (чл. 140, ал. 5), че в енорията могат да гласуват само живеещите на нейната територия.

Когато църквата се пълни от християни от други енории пък, се занемарява интересът за връзка с „териториалните“ енориаши и се стига до явление като днешното. Разбира се, то е поправимо, но е във висша степен показателно за това, че трябва или да се работи повече с местните енориаши, или да се помисли за формулировката на чл. 140, ал. 5.

Весела Игнатова, която отговаря за поддръжката на сайта на БПЦ за Софийската епархия, заяви пред Faktor.bg, че все още няма официална позиция по въпроса от страна на църквата. По думите й „изборите за църковни настоятели са минали прекрасно”. Ако наистина на места са липсвали енориаши обаче, на практика това означава, на практика избори не е имало.

Според архимандрит Дионисий обаче нямало никакво значение дали има избори за църковно настоятелство, или не, тъй като на отчетата по всяко време можели да ги отстранят и да назначат на тяхно място служебни лица. Пред Faktor.bg отецът заяви своята позиция по църковния въпрос. „В Българската православна църква се симулира живот. В нея всичко отдавна е приключило. Не можело да се съберат вярващи, за да изберат настоятели… Те не могат да съберат хора, за да се проведе нормален Събор и да се избере патриарх, защото този (Неофит) е нелегитимен, какво да говорим за самите настоятелства. Настоятелите винаги са подставени лица на съответния свещеник. Дори и тези, които са избрани, се отстраняват с „преценката”, че не са годни и се назначават служебни. По устава на църквата настоятелите се избират, за да носят обща безотговорност за това, което се случва в енориите. Митрополитите са хората, които държат властта от най-високо до най-ниско ниво. Единственият, който няма никаква власт, е патриархът. Ако в кръстословиците дават три букви за безправен човек - „роб”, трябва да слагат малко повече за думата „патриарх Неофит”, заяви Дионисий.

„Практически църковното настоятелство няма регулярност за това, кога и къде заседава и с какъв кворум. Нямаме информация за дейността на хората от ненастоятелството, които трябва да го контролират. Ако някой е против дадено решение за съдбата на конкретен имот на църквата, се отстранява от настоятелството и се слага служебен на негово място. Чиста балканджийска работа. Единственото църковно настоятелство, за което никой не знае защо го има, тъй като не може да взима никакви решения, е на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Тя е на патриарха, но той не може да управлява и нея. Всичко е един бъркоч, който е заложен от комунизма до ден днешен. Така се е управлявало навремето с бележки, които отиват от Синода до Комисията по въпросите на БПЦ, днешната Дирекция за вероизповедания. Преди всичко се е случвало с бележки, а сега чрез преразпределянето на бюджет. Понеже настоятелствата са тези, които са преки бенефициенти на средствата по държавния бюджет. С църковните настоятелства се избират следващите хора, които ще участват по европроектите, тъй като това е много важно за тях. Хем няма да има подобни пари, хем повече се надяват на тях. Колкото по-скоро спрат европарите, толкова повече ще се развратява покорният народ”, категоричен е архимандритът.

По закон църковното настоятелство се състои от 4-6 души. В своята дейност то се подпомага от прицърковни организации, като православни християнски братства и др. Председател по право е енорийският свещеник, а при църква с повече от един енорийски свещеник той се назначава от митрополита. При законно отсъствие на председателя замества го свещеникът, който завежда енорията му. За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, навършил 30 години, нелишен от граждански и политически права, християнин православен, член на енория при църквата и въобще познат по своя благочестив и честен живот. Всяка четвърта година Св. Синод в намален състав, като уведоми Дирекцията на изповеданията, приканва епархийските началства да разпоредят в определен ден през ноември да се произведат избори за църковни настоятелства. Ако някъде изборите не стават в учредения ден, епархийското началство определя друг неделен ден, когато да се извърши, ако ли и тогава по разни причини не стане, епархийското началство назначава настоятелство от четири енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятелства.

Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и една комисия от 3-5 членове, грамотни енориаши, имащи качества на църковни настоятели, които, откак бъдат утвърдени новоизбраните настоятели, преглежда сметките по приходно-разхода на църквата за всичкото време, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът на комисията, подписан от нея, от старото и новото църковни настоятелства, се изпраща в митрополията и се разглежда от епархийския съвет, с постановление на който старото настоятелство се освобождава или не от отговорност. Служебният период на църковните настоятелства трае четири години. Ако през този период някой член на настоятелството почине, пресели се другаде или бъде отчислен, прогласява се за негов заместник, до изтичане на четирите години, човек, който във време на избора е получил най-много гласове след избрания.

Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на енория при църквата, навършили 21 години, нелишени от граждански и политически права. Избирателните събрания за избиране на църковни настоятелства се откриват в определения от епархийското началство ден след църковен отпуск и траят до 14 часа. Те се ръководят от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване и ръководени от председателя на църковното настоятелство.