Днес, 23 август*, Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия.
Това е ден със символно значение за свободна и Обединена Европа. Този ден е дълбоко символен и за нас!
Днес почитаме паметта на хилядите убити и репресирани от престъпната комунистическа власт достойни синове и дъщери на Майка България!
Само през първите месеци след 9 септември незаконната и престъпна комунистическа власт избива между 25 000 и 30 000 българи. Стотици хиляди са репресирани под една или друга форма през времето на кървавия комунистически режим. Затова този тоталитарен режим е обявен от българския парламент със закон за престъпен режим.
(https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134920192)
В приетия от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г., Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, се казва, че Българската комунистическа партия, която идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция, е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Въз основа на това и предвид изброените в закона основни престъпни деяния на комунистическата власт, комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. е обявен за престъпен.
„Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система“. Затова "всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология“, са определени като „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.
Предвид престъпленията на комунистическия режим и факта, че той идва на власт с помощта на чужда държава - СССР, който след като обявява война на държавата ни я окупира, премахването на главния символ на съветската окупация на България – паметника на съветската армия в София стана безусловна необходимост. Наложително е час по скоро паметникът на съветската армия да бъде премахнат от София. Не консервиран на мястото си под каквато и да е форма, а демонтиран!
Само демонтажа на този паметник ще премахне символа на окупацията от сърцето на нашата столица София! Само така този паметник ще престане да накърнява чувството за независимост и национално достойнство на нашия изстрадал от тоталитарния режим народ. Запазването, под каквато и да е форма, на този паметник в София, означава, че се избира пътят на консервиране и увековечаване на символа на окупацията и потисничеството. При това тридесет години след демократичните промени, 15 години след присъединяването ни към НАТО и 12 години след постигането на членството в ЕС.
Запазването на този паметник на мястото му е не само исторически анахронизъм. Това е пряко предизвикателство срещу националното ни достойнство като свободна, независима и достойна европейска нация, част от семейството на европейските народи. Затова този символ на чуждата окупация, на унижението и потисничество повече няма място в София и трябва възможно най-скоро да бъде изпратен безусловно и завинаги в историята!
Предстоят местни избори в страната. Атлантическият съвет на България като граждански гарант за евроатлантическия избор на България следи отблизо дебатите по темата и идеите на кандидатите за кметове и общински съветници, свързани с паметниците на съветската армия в столицата и страната. Очакваме национално отговорните политически сили да заявят ясно своята позиция за възможно най-бързото тяхно премахване като символ на окупацията на държавата ни от чужда сила, както и премахването на останалите все още в столицата и страната символи на престъпната комунистическа власт - паметници, възпоменателни плочи, наименования на населени места, улици, площади и др.
Докато символите на съветската окупационна армия и на престъпния комунистически режим стоят непокътнати в България, нашата страна трудно ще се възприема от европейските граждани и институции като истински демократична и правова държава.
* На този ден през 1939 г. в Москва нацистка Германия и СССР сключват договор за ненападение - Пакта Молотов-Рибентроп. Към него има секретен протокол, определящ „сфери на влияние” и окупационни зони. Този пакт между Хитлер и Сталин на практика отваря пътя на Втората световна война.
За първи път 23 август е предложен да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация. През септември 2008 г. Европейският парламент приема декларация с предложение към държавите-членки за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Националните парламенти приемат различни наименования за деня на памет.
На 18 септември 2008 г. българското 40-то Народно събрание приема решение в подкрепа на Пражката декларация. На 27 ноември 2009 г. 41-то Народно събрание приема решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е отбелязан за първи път у нас. От тогава пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в София се извършва панихида в памет на жертвите на тоталитарните режими.
Атлантически съвет на България
Още от България
Тома Биков: В историята на България има четири контрареволюции, последната се персонализира от Бойко Борисов
За него революциите в България винаги идват отвън, изненадващи са, променят целия политически ред и геополитическата ориентация на страната
МВнР: Отказите за издаване на визи за САЩ са намалели наполовина
„През последните месеци бяха положени значителни усилия в изпълнение на критериите за включване на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ."
Борислав Сарафов разпореди да се изискат незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на насилие и хулиганство
В седемдневен срок магистратите, които наблюдават такива преписки и дела, трябва да изготвят доклади за хода на проверките и разследванията, които да представят на своите административни ръководители.