България остава чиста от генномодифицирани организми (ГМО). Земеделският министър Десислава Танева съобщи, че е изпратила 10 уведомителни писма до Европейската комисия, за да гарантира, че у нас няма да се култивират ГМО продукти. Уведомленията правят невъзможно отглеждането им, когато има постъпило заявление или одобрение на европейско ниво, съобщава „Стандарт”.

В изпратените документи Брюксел е информиран, че забраняваме отглеждането на следните култури: царевица t11xMIR604xGA21, царевица MIR604, царевица GA 21, царевица Bt11, царевица 1507 x 59122, царевица 59122, царевица 1507, царевица MON 810, соя 40-3-2 и карамфил Moonshadow 1. Съгласно новите правила на ЕС всяка страна има възможност до 3 ноември да използва възможността да се откаже от генномодифицираните култури, без да дава обяснения. "Нашата позиция не е изненадваща - България ще продължи да отстоява позицията на най-стриктен режим относно ГМО. Пример за това е биологичното производство", отбеляза министър Танева.

Опитът показва, че досега всяка 10-а проба, изследвана в Националната референтна лаборатория, се оказва положителна. Най-често откриват хибриди в съдържащите соя хранителни продукти, съобщи БТВ. По закон когато съдържанието на ГМО е под 1%, производителите не са длъжни да информират за наличието му. България ограничи отглеждането на ГМО още през 2005 г., а окончателно бариерите бяха спуснати от парламента през пролетта на 2010 г. Тогава парламентът прие драконовски мерки след мащабни протести на природозащитното движение, обединено в коалицията "За да остане природа в България". 

Съгласно законодателството традиционни български култури не могат да бъдат модифицирани - забраната обхваща царевицата (MON810). Аргументите на българските власти бяха свързани с поддържането на чист генофонд и генетични линии на български сортове царевица, наличието на рискове при използване на ГМО царевица, свързани с нарушаване на биоразнообразието на страната, и заплахи за селектираните местни сортове царевица и изменения на генетичния фонд на царевицата в страната. Също така хибридни култури не могат да се култивират в радиус от 30 км от защитени територии по "Натура 2000" и 7 км от биологични стопанства - тази забрана покрива практически цялата територия в страната. За разлика от отглеждането вносът на ГМО храни в Европа може да бъде разрешен след одобрението на ЕОБХ и потвърждение на Еврокомисията. През април ЕК разреши импорта на още 19 хибридни култури, като допреди това зелена светлина бяха получили други 58. Повечето от тях са американска царевица, памук, соя и захарно цвекло. Министерството на земеделието и храните подготвя и изцяло нов Закон за храните в работни групи съвместно с асоциациите на потребителите и земеделските производители.

Една от целите на новия закон ще е да донесе сигурност на потребителя, че това, което купува, съответства на написаното на етикета на продукта. Ще бъдат предвидени и по-високи глоби за нарушителите, както и конфискация на стока с подвеждаща информация на етикета, допълни Десислава Танева. Испания е водещият производител на хибридни култури с 137 000 хектара царевични насаждения или 20 процента от произвежданата царевица. По-малки количества ГМО култури се отглеждат в Чехия, Словакия, Португалия, Румъния и Полша. Франция и Германия са най-големите противници на нашествието на ГМО храната в Европа. Въпреки това Германия одобри отглеждането на картофа "Amflora" с повишено съдържание на скорбяла за индустриални цели.

На Стария континент хибридите попадат най-вече чрез вноса на соеви изделия, колбаси, шоколадови изделия, царевица, рапица, памук. За сравнение в САЩ повече от 90% от зърното, соята, памукът са геннномодифицирани, а американците са доста по-благоприятно настроени към хибридните храни отколкото европейските потребители. Правителството на Русия реши, че в страната няма да се произвеждат продукти с използване на ГМО. Новината бе съобщена от вицепремиера Аркадий Дворкович на пленарната сесия на форума "БиоКиров", цитиран от РИА "Новости" преди дни. "Трябва да се прави ясна разлика между това решение, което ние няма да нарушаваме, и развитието на науката и разработките, които се използват в други сфери, включително в медицината и редица други отрасли. Това е сложна тема. Трябва да изясним това разграничение и на тази основа да формираме нормативната база", добави той.

Спред агенцията "Россельхознадзор" нееднократно е заявявал, че качеството на семената е в основата на продоволствената сигурност на Русия. Развитите страни имат твърди правила за контрол върху използването на семена, твърди сайтът "Руски дневник". Ведомството отбелязва, че създаването, опитите и производството на семена на трансгенни сортове селскостопански растения в света са монополизирани от редица транснационални корпорации, които могат да ограничават достъпа до данните за неблагоприятни последствия от тяхното широко прилагане. В края на миналата година ръководителят на "Роспотребнадзор" Ана Попова заяви, че въведените от Русия ограничения на вноса на продукти от САЩ и ЕС е намалило дела на съдържащите ГМО продукти на руския пазар, твърди сайтът "Руски дневник".

През март 2014 година президентът на Русия Владимир Путин предложи руснаците да бъдат защитени от ГМО продукция. Според него това може да се направи в рамките на Световната търговска организация. В края на април Държавната Дума прие на първо четене правителствен законопроект, забраняващ отглеждането и разпространението на генно-инженерно модифицирани растения и животни. Вчера пък Руската агенция по санитарен и фитосанитарен контрол Росселхоз надзор обяви, че спира вноса на фуражни добавки от още две европейски компании, след като засече пратки с необявено съдържание на ГМО, съобщава Agra Europe. От агенцията уточняват, че са идентифицирали наличието на соя MON 89788 и MON 87701, произведени от Monsantо, да се съдържат в добавката за фуражи Lacto Start, която се приготвя от немската компания Josera. България стана 15-а страна от ЕС, забранила отглеждането на ГМО култури. Преди нас забрана наложиха Австрия, Хърватия, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Холандия и Полша. Култивиране на хибриди няма да позволят и четири региона - Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, в рамките на Великобритания, и Валония - в Белгия. Държавите уведомиха Брюксел, че ще изпратят искания за изключване до големите биотехнологични компании, сред които са "Monsanto", "Dow", "Syngenta" и "Pioneer". 

Корпорациите потвърдиха официално, че вече са получили известия за отказ от Гърция и Латвия. Ако и останалите страни потвърдят отказа си, близо две трети от обработваемата земя в ЕС ще бъде зона, свободна от ГМО, подчертава британският "Гардиън". На тези територии живеят и две трети от европейските жители. Засегнатите корпорации обявиха, че Европа ще се превърне в гробище за биотехнологичните технологии, но природозащитниците на континента приветстваха новината. По официални данни едва 140 000 хектара в Европа са засети с ГМО култури, докато в целия останал свят те са 181 млн. хектара. Днес е крайният срок за деклариране на отказите в ЕС. "Все повече държави се отказват от поддържаната от Еврокомисията линия за одобрение на ГМО културите. Те не вярват на оценките на органите на ЕС за безопасност на храните и правилно предприемат действия да предпазят своето земеделие и храни. Единственият начин да се възстанови доверието в общоевропейската система е да спре процедурите по одобряване на ГМО култури и спешно да промени системата за изпитване на безопасността и одобрение, коментира шефът на Грийнпиъс по хранителната политика Франциска Аштербер. 

В сряда Германия стана най-голямата страна, отхвърлила ГМО, след като земеделският министър Кристиян Шмид уведоми Брюксел, че страната му няма апетит за биотехнологична продукция. Очаква се корпорациите да обжалват отказите на европейските страни. При този сценарий обаче страните членки разполагат с напълно законен вариант за забрана на ГМО, основана на обществения интерес, без да я обвързват с екологичните оценки на регулатора - Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Единствената разрешена за отглеждане хибридна култура в общността е царевицата MON810. Тя притежава резистентност срещу най-опасния вредител - пеперудата царевичен стъблопробивач. Сортът обаче беше забранен в девет европейски страни, към които се присъедини и България през юни 2014 г. Държавите тогава се позоваха на клаузата за предпазливост. Още 7 вида ГМО пшеница чакат одобрението на ЕОБХ. Редица неправителствени организации предупреждават, че ГМО културите могат да влязат в Европа през задния вход чрез подготвяното между САЩ и ЕС Трансатлантическо споразумение за свободна търговия /ТПТИ/. 

"С течение на трансатлантическите търговски преговори нараства натискът от биотехнологична индустрия и американското правителство да пробият на европейския пазар с внос на ГМО култури и по-бързи разрешителни процедури", смята Марко Контиеро, завеждащ хранителната политика в "Грийнпийс". Одобряването на вноса на 19 хибридни култури от ЕК през пролетта бе резултат от мощния лобистки натиск отвъд океана. В ЕС годишно се внасят 33 млн. тона ГМО продукти, най-вече фураж за добитък. ТПТИ се договаря в обстановка на пълна секретност, текстовете на проектоспоразумението не са достъпни за европейската общественост. Лобистите на биотехнологичната индустрия се опират на принципа на "недоказаната вреда" и настояват Европа да отвори вратите си за хибридите. Наскоро вицепремиерът Миглена Кунева отхвърли тревогите с думите: "ТПТИ няма да означава отслабване на високите хранителни стандарти на ЕС - абсолютно никакво. Начинът, по който регулираме неща като генетично-модифицираните организми (ГМО) и хранителната безопасност ще останат абсолютно същите. ТПТИ няма да принуди ЕС да внася ГМО храни, които ЕС още не е одобрил, третирано с хормони говеждо и месо от клонирани животни". Все пак според официалните американски документи целта на САЩ е ТПТИ да "премахне или намали" санитарните и фитосанитарни ограничения на ЕС, които смята за нетарифни бариери.