Българската академия на науките излезе със съобщение, с което припомни истината за създаването и разпространението на кирилицата и заявените позиции от Русия по-рано.

Макар че в самия текст на съобщението не се споменава по какъв повод е, моментът съвпада с разразилия се скандал след заявеното от президента на Русия Владимир Путин, че кирилицата е дошла в страната му от "македонската земя", а само посочва, че това е във връзка със засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело и напомня:

"През втората половина на IX век Българската държава, представлявaна от цар Борис I, извършва два съдбовни акта: първо,  християнството е прието като държавна религия; второ, прогонените ученици на Св. св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители. В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи – Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят".

Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св. св. Кирил и Методий, пише БАН и специално отбелязва, че особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес.

Академията припомня още, че  през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии. Дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано:

1."Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век.

2.Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.

3.Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици".