Най-добре платен от новите български евродепутати е бил председателят на партия “България без цензура” (ББЦ) Николай Бареков. Докато работел за ТВ 7 ЕАД, той вземал над 10 хил. евро бруто на месец. В “Балкан българска телевизия” ЕАД доходът му от заплата бил от 5001 евро до 10 хил. евро на месец.
Това става ясно от декларациите на новите ни 17 пратеници в Европейския парламент. С най-ниски месечни доходи били лидерът на младежкото ДПС Илхан Кючук, бившият столичен общински съветник и заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, който замина за Брюксел от ББЦ, и известният като “Любимец 15” социалист Момчил Неков. Кючюк печелел между 500 и 1000 евро като съветник към политическа партия и парламентарен секретар.
Джамбазки и Неков пропуснали да отбележат в коя графа по доход попадат. Вероятно защото били под 500 евро, каквато графа няма в декларациите. Като старши експерт в Комисията за защита на личните данни Неков би трябвало да взема между 1000 и 2800 лв. на месец. Джамбазки явно е диверсифицирал източниците си на пари – той получавал суми от фондация ВМРО, от Столичния общински съвет, от сдружение ВМРО и от ПП ВМРО-БНД.
Новите евродепутати и бивши депутати от ГЕРБ Томислав Дончев и Емил Радев са декларирали заплати в диапазона 1001-5000 евро. Ева Паунова, която бе съветник на евродепутатката Илиана Иванова, е в същата категория. Досегашните членове на ЕП Мария Габриел, Андрей Ковачев, Владимир Уручев, Илияна Йотова, Светослав Малинов и Андрей Ковачев са посочили от 5001 до 10 000 евро. Сергей Станишев и Георги Пирински вземали между 1001 и 5000 евро.
Още от България
Психиатърът Веселин Герев: Отглеждат се деца психопати
Според него тийнейджърите от Пловдив, обвинени в убийството на 37-годишния Георги Кузев, най-вероятно са били свидетели на домашно насилие
Ивайло Мирчев: Явно някой много иска да скрие протокола за замразяването на договора с „Боташ“
"Какви точно са тези „подобрени условия“? Какво се случва с натрупаните задължения?"
Искаме от Европа извънредна помощ за животновъдите
„Земеделските производители са изправени пред сериозни предизвикателства – неблагоприятни метеорологични явления, щети по земеделските площи, нестабилност на пазарите и нарастващи производствени разходи“