Икономически оптимизъм и едва сега започват да се усеща и оптимизмът на успокояването. Не е същото в политическата среда – възможно е подобно нещо да наблюдаваме и там, но не е изключено да се появи един натиск върху качеството на управление - това ще зависи от обстоятелствата. Това каза в студиото на Нова ТВ социологът Боряна Димитров, която обобщи данните от последното социологически изследване на „Алфа рисърч“. По думите й за първи път в него са представени два индекса – на очакванията за следващата година и оценката на изминалата година. 

От данните на проучването става ясно, че очакванията на хората чувствително нарастват за следващата година в сравнение с предходни години. Това, което е особено, че те са по-високи в големите градове на страната и сред високо образованите хора. За разлика от тях песимизмът е по-силен в по-малките населени места и сред хората, с по-ниско образование. 

На въпрос от какво най-много се нуждаете пред следващата години, отговорите също са диференцирани. Хората от големите градове и са високо образование освен от добри доходи все повече се нуждаят от добра среда на живот, което включва комуникациите, административните услуги и др., за разлика от жителите на малките населени места, за които доходите са все още приоритет. 

Ако продължи повишаването на доходите и материалното състояние на домакинството – ще се увеличи натискът върху местните институции, от които зависи качеството на живот и средата на живот, но и към държавните институции и начина на управление на страната, посочи Боряна Димитрова и допълни, че българските елити са изправени пред сериозни изпитания. 

В първия вариант става дума за бунтът на масите – когато хората са с ниски доходи, голяма степен на неудовлетвореност и са на много ниско равнище в социалната скала. Сега обаче вече имаме едно много по-рационално и промислено поведение на хора с по-голямо самочувствие, които определят и по-другия тип натиск по отношение на елититие и той е свързан с качеството на живот, но и със спазването на определени правила и норми, обясни Димитрова.

Що се отнася до политическата графика – там няма промени в нагласите. Може да говорим да една стабилност, макар да има проблеми.
Данните от социологията показват, че Румен Радев продължава да е  с най-висок рейтинг на доверие, следван от Йорданка Фандъкова, премиерът Борисов, който бележи съвсем лек ръст от 1%, и Нинова, която след конгреса бавно си възвръща  позициите в нагласите на хората. 

Правителството леко покачва одобрението – 21%, но неодобрението се запазва на доста високи нива от  49%. Сред министрите Томислав Дончев е най-одобряваният, следван от Каракачанов, Павлова, Захариева, Кралев.

Запазват позициите си и парламентарно-представените партии, като първа политическа сила продължава да е ГЕРБ, следвана от БСП, ОП и ДПС. Като негативна тенденция се очертава спадащото доверие към парламента, заради политически тон и дразгите там, но и заради ниското доверие, което българите имат към съдебната система у нас.