На днешния ден преди 94 години, на основание на Ньойския мирен договор армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (площ 1555 кв. км и население тогава 65 000 души), а в България е обявен 3-дневен национален траур.

Първоначалното основание на Великите сили да пристъпят към този скандален акт е необходимостта от създаването на временна буферна демитализирана зона като защита от бъдеща военна агресия от българска страна.

Така, без да дочакат международната комисия да определи точно исканата от Кралство на Сърби, Хървати и Словенци военно-стратегическа граница с България, Царибродско, Босилеградско, Струмишко, части от Трънско и Кулско, стават част от територията на тогавашна Сърбия.

54 758 българи, 8 637 - власи, 549 - цигани и само 127 – сърби насилствено са принудени да живеят в границите на чужда държава, пръснати в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии остават 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици, 45 български църкви с 42 свещеници.

След като сърбите окупират тези територии, те закриват една българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. Една трета от поробеното българско население е принудено да намери убежище в свободните предели на България.

От тогава битува и традицията в дните около Архангеловден (8 ноември) местното население да отбелязва деня на окупацията. Неин символ става черната забрадка, която жителите на Западните покрайнини носят в знак на национален траур, а прокараната граница е наречена от местните хора “Черната граница”.