Михаил Кръстев, misal.bg

Настоящият текст няма да се хареса на всеки. Не си го поставя и за цел. В него няма да бъдат посочени кои са лошите и добрите медийни олигарси. Няма да бъдат изброени изданията, които представят истината и тези, които бълват фалшиви новини. Няма да бъдат упоменати и връзките между отделните партии и конкретни медии.

Ако ви се чете нещо такова, можете да се обърнете към вече няколкото съществуващи книги за българската журналистика. Дали те са обагрени в благородното бяло и описват медийната империя на Делян Пеевски или са в нетолкова приятна охра и прехвърлят част от цвета си по образа на Иво Прокопиев и близките му издания… всеки интерес може да бъде задоволен, при това с най-описателни и нелицеприятни подробности.

Думата тук е за журналистите, а не за медиите. Защото докато броят на вторите расте експоненциално, то първите заслужават своето място в Червената книга на застрашените видове, а не в

белите или кафеви книги на различните издания

В сблъсъка Пеевски-Прокопиев на медийната сцена погрешно акцентът се поставя върху свободата на медиите в България. Много по-важен е въпросът за свободата на журналистите, работещи в тези медии. Свобода да бъдат критични както към управляващи и опозиция, така и към собствената редакционна политика. Това е търсеният и ненамерен плураризъм в българската журналистика, вина за отсъствието на който носят, разбира се, най-вече самите журналисти.

Подобно на политическия сблъсък, в който важни не са физическите представители на страните, а идеологиите, които защитават, така и в журналистиката, е важно да се защитава свободата на словото, независимо дали то е ограничено от Делян Пеевски, Иво Прокопиев или който и да е друг представител на едрия бизнес с интерес към медиите.

И за да не изпадаме в утопия – зад медиите винаги са прозирали бизнес интереси, не само у нас, но и по целия свят. Това няма да се промени, независимо колко бели и кафеви книги бъдат издадени. Затова битката трябва да е за свободата на журналистите, а не на медиите. Медиите ще оцелеят, не ги мислете. Въпросът е дали в тях ще работят журналисти или политически и бизнес активисти.