През всички 25 години, откакто Владимир Путин е на власт, властите в Германия са имали достатъчно поводи да не му вярват, но въпреки това са игнорирали тревожните скандали и са разширявали зависимостта на германската икономика от Москва.

До такъв извод достигат германските журналисти Георг Масколо (Georg Mascolo) и Катя Глогер (Katja Gloger), автори на книгата "Провалът: разследване на германската политика по отношение на Русия". Нейната премиера се състоя на 2 декември в Кьолн, съобщава Дойче веле.

Катя Глогер, която работи за „Щерн“, е сред първите чуждестранни кореспонденти, които са се запознали лично с руския президент Владимир Путин в началото на века. През месеците, когато е общувала с автократа, тя е била с него не само в дома му, но и на басейна, в спортната зала, в конюшнята.

В началото на първия си президентски мандат Путин се

опитва да се представи като "новак, който иска да се учи от Запада"

Авторите на книгата твърдят, че той е играел тази роля не само пред медиите, но и пред тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер. 

„Този Путин беше друг, изглеждаше друг. Но в действителност просто се опитваше да хвърля прах в очите." – казва журналистката.

Съпругът ѝ Георг Масколо, бивш главен редактор на „Шпигел“, посочва, че при появата на Владимир Путин на политическата сцена по света се е знаело много малко за него, но не и в Германия, която е имала голям опит по отношение на бъдещия автократ.

По думите му,

в германското външно министерство е имало два лагера

в зависимост от отношението към Путин. В единия смятали, че въпреки генезиса му в КГБ, "след агонията при (Борис) Елцин", може да се работи с него. От другия, особено представителите на спецслужбите, предупреждавали: "Внимавайте. Служителят на спецслужбите си остава служител на спецслужбите."

В документ на Федералната служба за защита на конституцията (от времето на първия мандат на Путин) се казва: "Циничен, офицер от КГБ с дълбоко националистическо мислене."

Масколо отбелязва: 

"Много рано имаше предупредителни сигнали, но не ги вземаха под внимание"

През септември 2001 г. Путин говори на немски пред германския Бундестаг – среща възторжен прием от депутатите. Малцина обаче знаят, че е бил подготвен за тази изява от свой близък приятел, бивш офицер от Щази. Става дума за Матиас Варниг – после той става управляващ директор на дъщерната компания на "Газпром" Nord Stream 2. 
Заедно е Хорст Телчик – дългогодишен съветник по външната политика на канцлера Хелмут Кол, Варниг формулира двете ключови послания в речта на Путин: "Русия е дружелюбна европейска страна" и "Русия е надежден бизнес партньор и е отворена за интересни сделки".

"Мнозина приеха това така: при нас дойде руският президент, който се обръща към нам на езика на Кант, Гьоте и Шилер, и така ни разкрива сърцето си. Но не беше съвсем така.“ – казва Катя Глогер. 

Същия ден Путин говори и пред комисията по външна политика на  Бундестага. 

"Там не остана нищо от Кант, Шилер и Гьоте“

казва Масколо, коментирайки протокола от заседанието. В него се виждат изявления като "Омръзнаха ми двойните ви стандарти", "Омръзна ни да слушаме критиките ви за войната в Чечня", "Бог да благослови НАТО, но ако продължават в същия дух, няма да има никакъв общ европейски дом".

Впоследствие режимът на Путин извършва поредица от кървави престъпления: убийството на журналистката Анна Политковска през октомври 2006 г., отравянето в Лондон на бившия агент на ФСБ Александър Литвиненко (с радиоактивен полоний) през ноември 2006 г., свалянето на полет MH17 над Донбас през юли 2014 г., убийството в Берлин на бившия чеченски полеви командир Зелимхан Хангошвили през август 2019 г. – това са само част от тях. 

"Политиката на Путин и методите, които прилагаше в отношението си към Европа, още на ранните етапи започнаха да оставят след себе си кървава следа", констатира Глогер, отбелязвайки, че още тогава е трябвало Германия да направи "няколко смени на епохите",  много преди "смяната на епохата", обявена от канцлера Олаф Шолц през февруари 2022 г. след руското нахлуване в Украйна.

Според Катя Глогер всичко това

не може да се обясни с наивност  

"Както предполагаме, в Германия не искаха в достатъчна степен да видят нарастващата радикализация и идеологизация на системата на руския президент, който след определен момент започна да смята, че изпълнява историческа мисия за възстановяване на мнимата империя и противопоставяне срещу Запада с цялата му нормативна система".

Строителството на газопровода "Северен поток - 2", одобрено през септември 2015 г., след анексирането на Крим от Русия, според Глогер е политическо решение. 

По думите ѝ, тогавашният канцлер Ангела Меркел е смятала, че това е необходимо за запазване на „крехкия мир“.

"Ако искаме да постигнем успех по отношение на Минските споразумения, дори това да означава крехък мир, при който загиват хора, но все пак не толкова много, както при пълномащабна война, ние трябва да подкрепим СП-2 . И може би ще успеем да спечелим време за Украйна." – цитира журналистката аргументите на Меркел.

Тя определя

дипломацията на Ангела Меркел като стратегически провал

доколкото през 2014 г. е бил последният момент, когато е „можело и трябвало“ да се промени политиката към Русия. 

Двамата журналисти не отправят упреци към Меркел за де факто легитимирането на руските претенции към Украйна чрез Минските споразумения и предхождащите ги преговори, нито за геополитическата бомба, която залага в устоите на Европа с тази своя„дипломация“ и с разширяването на зависимостта от руския газ. 
Дори оправдават политиката ѝ:      

„Дали това е било свързано само с печалба и натиск от страна на икономиката? Трябва преди всичко да отбележим усилията на канцлера, насочени към предотвратяване на вероятна ескалация в Източна Украйна, към замразяване на този конфликт. Може да се каже, че зад това се криеха благи намерения, но може да претърпиш провал и при най-благите намерения."

Двамата се въздържат и от упреци към ексканцлера Герхард Шрьодер, който се превърна в проводник на руското влияние в Германия и в Европа, щедро възнаграден от Путин с висока позиция в „Газпром“. 

Превод: Faktor