"Динамиката е изключителна, има направо почасов график в промяната на позициите. Често говорим за криза. Но няма обективни предпоставки, за да определим положението като кризисно. Всичко е много по-добро, отколкото е било преди 3-5 години. Но партиите са обърнати назад във времето, когато една партия можеше да получи абсолютно мнозинство и да управлява самостоятелно. На практика няма условия за устойчиви мнозинства", коментира пред БНР политологът Димитър Димитров ситуацията с динамичното поведение на партиите в последните дни
"Когато новият президент отказва да договаря консенсусна формула, очевидно се движим към предсрочни избори. Такова е и желанието на двете големи партии", подчерта политологът.
"Вероятно ще имаме едно служебно правителство с много кратък мандат, а после ще бъде заменено от друго и новият президент ще насрочи предсрочни избори. Вероятно ще се направят и промени в Изборния кодекс. Надявам се корекциите да бъдат най-малко отнасящи се към изборния резултат, другото би било твърде очевиден опит за правила, при които едни ще бъдат облагодетелствани, други - не", смята Димитров.
"Икономиката е в добро състояние и се надяваме, че политиката няма да ѝ пречи да се развива добре", заключи политологът.
Още от България
Мартин Владимиров: „Боташ“ трябва да стане част от вертикалния газов коридор от Гърция към Европа и Украйна
България има изключителна възможност. Турция е най-големият регионален енергиен хъб в региона и страната ни може в бъдеще да се превърне в този транзитен хъб, за който така сме си мечтали от толкова години, смята енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията.
Парламентът избира председател на Държавна агенция „Разузнаване“
В предложения дневен ред на парламента за тази седмица е включен и проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, изслушването му в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането му от Народното събрание
Рекорден дефицит и ключови реформи: Бюджет 2026 влиза в парламентарните комисии
За разлика от предходни години, разчетите за 2026 г. ясно отразяват прехода към по-тясна интеграция в европейското финансово пространство