Висшият съдебен съвет (ВСС) е напълно дискредитиран и трябва да подаде колективна оставка. Това каза за БНР Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

"Резултатът от SMS-гейт е пълната дискредитация на Висшия съдебен съвет, говорим за орган, лишен от доверието на хората, с много спорна репутация. Единственият изход да се спаси положението е колективна оставка и нова процедура, която да легитимира този орган", категоричен е политологът, който е и специалист по сравнително конституционно право. 

Според него, е ясно, че този есемес идва от човек, който има право да решава във ВСС, а не е просто част от администрацията, както е ясно, че този човек говори от името на група, не само от свое име.

"Скандалът с есемесите оголи факта, че конституционализмът, освен набор от формални правила е и набор от неформални правила, които всички трябва да спазват, а именно - когато си натоварен с много власт, трябва да я упражняваш автономно", каза още Смилов. Според него държавата така или иначе е разклатена и в нашето изнервено общество винаги могат да се намерят поддръжници на конспиративните теории.

На въпрос за началото на президентската кампания и връзката й със събитията около SMS-гейт Даниел Смилов отговори, че по-скоро става дума за опит за отвличане на вниманието – както по отношение на Радан Кънев, така и по отношение на Лозан Панов.

"Част от българската магистратура се мобилизира зад идеи за по-радикална реформа по начин, който вдъхва оптимизъм. Това е позитивна тенденция и не трябва да се бърка с партизация на магистратурата, защото в изявите си Лозан Панов и други от тази група са доста балансирани. Но това не е заявка за кандидатиране за президент или за нещо друго", посочи Смилов.

По думите му, големият проблем е раздробеността на политическото пространство преди президентския вот и позиционирането на партиите за президентската надпревара засега е доста условно.

Относно вероятността да има предсрочни парламентарни избори той подчерта, че математически зад правителството има бройки, но ако се вгледаме в техните политики, ще видим, че няма общи идеи, зад които те стоят. Това, по думите му, стои извън политическата логика на парламентаризма и не може да издържи дълго.