По стара българска традиция приготовленията за Бъдни вечер започват призори на 24 декември. Домакинята трябва да облече нови дрехи и по-големи обувки от номера, който носи, за да снасят кокошките повече яйца.

В наши дни може да перифразирате това поверие с очакването за доходоносна година. Омесените хлябове имат огромно символно значение. В някои региони освен монета в погачата се слагат още дрян (за здраве), копче (за късмет), бобче (за берекет/плодородие). 

Традицията повелява моми, на които им е време да се омъжват, да не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през идната година, ще изнесат плодородието от къщата. През деня се приготвят нечетен брой постни ястия, които трябва да присъстват на трапезата. Те трябва да са 7 (колкото са дните от седмицата), 9 (колкото месеца трае бременността на жената) или 12 (броя на месеците от годината). Сред най-популярните ястия са боб, сарми, ошав, баклава, баница с орехи и тиква, туршия, мед. Според някои поверия на трапезата трябва да се сложи и купичка с натрошен чесън.

Вярва се, че той дава здраве на семейството. Според друг обичай на масата се слага кромид лук, защото люспите му символизират богатството. На празничната трапеза също трябва да присъства и купичка с цели орехи. По време на вечерята всеки член на семейството си взема със затворени очи по един орех и каквато е ядката, такова ще е здравето му през идната година.