Въпросите от проведения заедно с президентския вот референдум едва ли ще бъдат адресирани в рамките на този парламент, въпреки уверенията на ГЕРБ.

По закон до 3 месеца парламентът трябва да се изкаже по резултатите от националното допитване. Депутатите могат и да отхвърлят въпросите, тъй като 12 303 гласа не достигнаха, за да станат резултатите задължителни.

От ГЕРБ обявиха преди дни, че ще предложат проект за решение, според който парламентът да въведе мажоритарно гласуване и намаляване или премахване на партийните субсидии. Но, както изтъкнаха и депутати от БСП, това няма реална правна стойност - практически означава "ще направим нещо, някога".

Самите ГЕРБ-ери изявяват готовност до 15 декември да се гласуват промени в Изборния кодекс. Вицепремиерът в оставка Томислав Дончев дори призова депутатите да намалят зимната си ваканция за целта. Чисто процедурно е възможно законови промени да бъдат приети и в такива срокове - видяхме го десет дни преди президентските избори, когато кодексът бе отворен и променян за трети път тази година.

Народните представители от партията на Борисов обаче още не са предложили проектозакон. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов разясни, че се обсъждат варианти част от депутатите - 30, 60 или 120 - да бъдат избирани мажоритарно. Премиерът пък говори за пълно премахване на партийните субсидии, което ще изисква редакция и в Закона за политическите партии. Засега това обаче остават само думи.

Проблем е и парламентарната подкрепа по въпроса. Макар БСП да изявиха желание да предложат мажоритарно гласуване още преди референдума, лидерката Корнелия Нинова твърдо заяви, че действащият парламент не може да претвори това в закон до предсрочното му разпускане.

АБВ заявиха готовност да подкрепя вариант половината народни представители да се избират мажоритарно. БДЦ пък са готови да се въведе предложението на референдума точно както е - напълно мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинство. Двете формации имат заедно около 25 депутати.

Народните представители от Патриотичния фронт избягват въпроса. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов призна пред Клуб Z, че той не е обсъждал в парламентарната група. Но заяви, че ще Патриотите скоро ще имат позиция по темата. Преди вота обаче патриотите не са се изказвали ласкаво за идеята на референдума и по-скоро ще гласуват "против". "Атака", които вече са част от "Обединените патриоти", вероятно ще последват примера им.

В Реформаторския блок има смесени настроения. Божидар Лукарски изрази мнение в телевизионно интервю, че има достатъчно време да се вкарат промените в закона. Меглена Кунева не се е изказвала по темата. Радан Кънев също отхвърли напълно мажоритарния вот, като обяви, че тогава ще е лесно да се купуват депутатски места. Но заяви, че депутатите не могат да не се съобразят с волята на гласувалите.

Едни от най-активните депутати в изборните закони - Петър Славов и Мартин Димитров - по всяка вероятност за пореден път ще предложат алтернативата с по-силен преференциален вот, който според тях е по-добър вариант от чисто мажоритарния, но позволява това, което хората искат - да имат контрол над личностите, които партиите им предлагат. Тази идея - за пълна преференция без праг, бе многократно отхвърляна досега.

ДПС бяха против провеждането на референдума на всяка от стъпките в парламента и със сигурност ще гласуват против, особено след днешната заявена готовност - макар и по отношение на бюджета - да не подкрепят никакви законови инициативи на доскорошните управляващи.

Така ГЕРБ, АБВ и БДЦ имат някакво съгласие за мажоритарно гласуване, но недостатъчно депутати - 109. Ако ПФ обаче променят мнението си след несъмнено впечатляващата активност на електората на референдума, това може да наклони везните в друга посока.