20.9% : 18.5% е резултатът в полза на управляващата партия на Борисов. Спрямо септември ГЕРБ бележи лек спад (от 0.5 %), докато проектът на БСП за ядрен референдум мобилизира симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2%.

Четири партии според социолозите се очертават като сигурни участници в следващия парламент - ГЕРБ (20.9%), БСП (18.5%), Движение България на гражданите (5.6%) и ДПС (5.4%).

Други четири политически сили са на рисково разстояние от 4%-вата изборна бариера.

Малко над бариерата би бил действителният вот за Синята коалиция и Атака-ВМРО, ако изборите бяха днес. 

Равна подкрепа (по 1.6%) имат СДС и НФСБ на Валери Симеонов, но докато първата е в процес на спад, то втората - на ръст. За момента те остават „под чертата", но при евентуални коалиции или мобилизация, биха могли и да преминат 4-те процента.

Под 1% събират останалите националистически партии, РЗС, НДСВ, Лидер, Зелените.

При хипотеза четири партии в парламента, тежестта на първите две ще е достатъчно голяма, за да състави правителство в коалиция с една от по-малките.

При правителство, в което участват шест-седем партийни субекта, коалиционната формула би била много по-широка и респективно, политически много по-размита.

Доближаването на ГЕРБ и БСП и на няколко партии до 4%-та бариера, оформя две главни оси на напрежение в оставащите до изборите месеци: за първото място и кои политически субекти ще  прескачат бариерата, което технологично зависят дори от няколко хиляди гласа. 

Между 25 и 35 на сто от около 6-те млн. пълнолетни граждани в България заявяват, че смятат да гласуват на Националния референдум на 27-ми януари. Най-мобилизирани да гласуват са симпатизантите на БСП и като цяло поддръжниците на АЕЦ „Белене", поради което съотношението между „да" и „не" е около 3:2 (62%:38%).

Сред хората, които ще гласуват с „не", противниците на ядрената енергетика са почти двойно повече (60%) от привържениците на нови реактори в АЕЦ „Козлодуй" (29%).

Тези прогнози сочат, че референдумът няма да може да е валиден, но все пак въпросът ще бъде пратен за решаване в парламента.

За периода септември 2012 - януари 2013г. положителните оценки за работата на правителството спадат от 18 до 16 на сто, негативните се запазват около 46%. Единственият министър с ясно изразено одобрение за работата си е Лиляна Павлова (31% положителни оценки).

Личният рейтинг на премиера Борисов остава по-висок от рейтинга на правителството, но и при него се разтваря ножицата между недоверие и доверие. В началото на годината положителните оценки за дейността му спадат от 31% до 29%, а отрицателните нарастват от 37% до 39%.