Николай Василев, priorities.bg

Ден преди свикването на 49 конгрес на БСП, за всички е видно, че в партията цари пълен хаос. Има привърженици на повишаването на данъците, има и защитници на плоския данък. Има върли противници на т.н. Истанбулска конвенция, има и нейни защитници. Има „леви консерватори“ (каквато и да означава това), има и марксисти. Някои искат повече намеса на държавата в икономиката, други се въздържат от подобни призиви. Някои симпатизират на Орбан, други държат БСП да следва стриктно политиките на ПЕС.

Но в партията не се забелязва група, която да показва, че осъзнава, че българските национални интереси са несъвместими с руските имперски амбиции.

Лявата анализаторка Калина Андролова не спира да громи Корнелия Нинова, но няма колебания, че България би могла да извлече полза от участие в руските проекти. И тъй като правителството не Бойко Борисов дава индикации, че ще им даде зелена светлина, Андролова лансира конспиративна теория:

„Гениално е да употребиш енергията на враговете си за свои цели! На тези и на следващите избори БСП ще бъде употребена срещу ГЕРБ, за да бъдат преустановени намеренията на България за „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“. Не си мислете, че Корнелия, ако дойде на власт, ще задвижи тези проекти!“

Не чухме от нито една от фракциите в БСП да заяви, че българският интерес повелява съществуващата газова инфраструктура да се използва и за в бъдеще и да не се строят никакви икономически неефективни презморски газови „потоци“, чиято единствена цел е да се намали геополитическото значение на Украйна за западния свят. Или че българският интерес е ЕС да изгради „енергиен съюз“, който да води единни преговори за еднаква цена за газа за цяла Европа. Не чухме нито една фракция в БСП да се обяви против безумната идея лансирана от Таско Ерменков за гарантирани цени за АЕЦ Белене.

Всъщност единственият смислен руски проект, за който вече не се говори беше… петролопроводът Бургас – Александрополис. И то не зашлото България има някаква полза от него, а зашлото може(ше) да бъде използван като разменна монета – пристанище срещу пристанище, трасе срещу трасе с Гърция, за да получим така нужния ни излаз на Егейско море, където сега бихме могли да си изградим и собствен  терминал за внос на втечнен газ. Трябва да признаем, че не само в БСП, никой в българската политика нямаше въображението да предложи подобно смело геополитическо разместване, което ще измъкне България от Евразийската „сърцевина“ и ще я направи част от световната крайморска „периферия“.

В днешното си гостуване в Нова телевизия бившият лидер на БСП Михаил Миков заяви, че като „ляв човек“ бил против увеличаването на бюджета за отбрана.

Кога през последните 75 години  БСП се е обявявала за намаляване на бюджета за отбрана?  

Никога!

Винаги са вдигали вой против нужните за трансформацията на Българската армия съкращения.

Но сега когато, след голямо закъснение България е на път да закупи модерни американски изтребители, които ще намалят зависимостта от Москва, Миков се сети, че е „ляв“ и се обяви против!

Политическото русофилство у нас (което няма нищо общо с почитта към руската култура) е проклятие преследвало България още от 19 век.

Докато социалистическите идеи се възприемат като някаква западна мода, влиянието им в България е маргинално. Но когато се слага знак на равенство между комунизъм и Русия, се получава взривоопасна смес, която взривява не само църквата Света Неделя, но и цяла България.

Днес на никой не би му хрумнало да определи Владимир Путин като ляв политик, но за българските „социалисти“ това няма никакво значение. Неговият авторитет надхвърля този на всеки ляв български, или европейски политик, или мислител.

Разбира се сляпото русофобство никога не е било особено интелигентен мотив.

Ако приемем, че идеала на Възраждането е бил да превърнем българите от беден, затворен, континентален, изостанал, народ, в модерна, богата, търговска „морска“ нация, то стратегическата ни цел трябва да е била да се закотвим на Егея и да намерим място в света на „морските“ демокрации. След Лондонския договор от 1913 г., когато получаваме неоспорван излаз на Егейско море, шансовете ни да намерим място в тяхната общност – подобно на страни като Португалия и Гърция стават съвсем реални. И е трябвало да се досетим, че ако в друга страна отправя предизвикателства към международния ред – каквато тогава е била Германия, нашата политика е трябвало да е срещу нея, но максимално близко до „морските демокрации“ и максимално отдалечено от Русия.

Теоретично не е изключено след евентуалния Брекзит, в един по-късен период, ако се стигне до обединена германоцентрочна Европа със своя армия, Русия и „морските демокрации“ отново да се съюзят! Тогава ще е добре да помислим къде е нашето място. Ще е добре да си припомним историята на Наполеон, на кайзер Вилхелм и на Хитлер…

Но в днешния исторически момент страната, която отправя предизвикателства към международния ред е Русия.

Полша и Румъния изграждат силен съюз с „морските демокрации“, а след геополитическатата преориентация на Турция, вероятно Гърция ще се присъедини към формиращата се коалиция „Тирморие“ (Балтийско, Черно, Средиземно).

Дълбоко вкорененото русофлство може да попречи на България да заеме достойно място в тази коалиция и да осъществи своя национален идеал – подкрепено от „морските демокрации“ стратегическо партньорство със Северна Македония и суверенен излаз до Егейско море (след взаимно изгодна размяна на пристанища с Гърция). В тази конфигурация ще можем да отворим и западен вариант на новия „Път на коприната“ – по Дунав, през Черно море, Грузия и Азербайджан, Каспийско море и степите на Казахстан до Китай. Това ще съдейства за единството на Западния свят и ще гарантира независимостта на централно азиатските държави.

Очевидно е, че Русия и Китай ще направят всичко по силите си да предотвратят този път, който ще направи от България търговска врата за Европа. Но това съвсем не означава, че ако Западният свят положи всички усилия, той няма да се реализира.

Която и група да вземе превес в БСП на утрешния конгрес, малко вероятно е тази партия да събере сили и да отстои националния интерес в отношенията на София с Москва. Но изборите недвусмислено показват, че открито русофилските партии – БСП, АБВ, Воля, Атака нямат потенциал да спечелят национални избори, освен ако ГЕРБ не играе за тях с кандидати тип Цецка Цачева.

Можем само да се надяваме, че броят на българите, за които е табу да се противопоставим наволята на Русия и дори да разсъждаваме около нашия национален интерес, постепенно ще намалява и ще се маргинализира.