Социологически прочувания вече сочат, че привържениците за оставане в ЕС са с около 10% повече
В Лондон в момента цари хаос и политическа криза, предизвикана от един документ от 585 страници, който предизвика вълна от оставки. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ на БНР Нишан Джингозян, който работи в кметството в Брент по програма за интеграция на етническите малцинства, в коментар за разногласията в британския парламент по повод проекта на договор за Брекзит, предложен от премиера на страната Тереза Мей. Той акцентира върху проблемните за местните политици части от документа и подчерта, че няма парламентарно представена партия в британския парламент, която да подкрепя това споразумение:
„На първо място, това е предложеният проект за особения режим за Северна Ирландия, който, според тях, застрашава териториалната цялост на Обединеното кралство". Джингозян обясни, че в споразумението е предвиден спорен „резервен вариант за урегулиране на въпроса с границата на Северна Ирландия“:
„Според този документ, ако до края на 2020 година не се намери начин да се запази отворена ирландската граница, то Северна Ирландия, дори и след Брекзит, ще спазва правилата на единния пазар, а Република Ирландия ще спазва други правила. Значи, в една държава ще действат два пакета от правила".
„В момента срещу Тереза Мей се оформя „една много силна опозиция от представители на нейната партия“, допълни Джингозян. Вероятността проектоспоразумението да бъде ратифицирано в парламента е „изключително малка“. Въпросът е какво ще се случи след това, а опциите са две – предсрочни избори или втори референдум за Брекзит. Социологически прочувания вече сочат, че привържениците за оставане в ЕС са с около 10% повече от тези, които искат Великобритания да го напусне.
Нишан Джингозян коментира и останалите спорни текстове в проектоспоразумението:
„Другият огромен проблем е плащането на тази вноска от 39 милиарда, която във Великобритания наричат „сметка за развода“. По време на кампанията за референдум нито един политик не спомена сумата за плащане на някакви компенсации. Най-големият проблем е, че с напускането на ЕС и в продължение на този транзитен период от две години, когато Великобритания окончателно трябва да напусне Европейския съюз, те няма да имат присъствие в Европейския парламент, няма да бъдат на масата на Европейската комисия, няма да имат представители в Европейския съюз - на практика ще бъдат лишени от глас в правенето и изготвянето на правилата и регулациите в ЕС, но ще трябва да ги следват“.
Този договор касае и България в много голяма степен, защото се отнася и за статута на българските граждани, живеещи във Великобритания, а те са почти четвърт милион, коментира Джингозян.
„На първо място, това е предложеният проект за особения режим за Северна Ирландия, който, според тях, застрашава териториалната цялост на Обединеното кралство". Джингозян обясни, че в споразумението е предвиден спорен „резервен вариант за урегулиране на въпроса с границата на Северна Ирландия“:
„Според този документ, ако до края на 2020 година не се намери начин да се запази отворена ирландската граница, то Северна Ирландия, дори и след Брекзит, ще спазва правилата на единния пазар, а Република Ирландия ще спазва други правила. Значи, в една държава ще действат два пакета от правила".
„В момента срещу Тереза Мей се оформя „една много силна опозиция от представители на нейната партия“, допълни Джингозян. Вероятността проектоспоразумението да бъде ратифицирано в парламента е „изключително малка“. Въпросът е какво ще се случи след това, а опциите са две – предсрочни избори или втори референдум за Брекзит. Социологически прочувания вече сочат, че привържениците за оставане в ЕС са с около 10% повече от тези, които искат Великобритания да го напусне.
Нишан Джингозян коментира и останалите спорни текстове в проектоспоразумението:
„Другият огромен проблем е плащането на тази вноска от 39 милиарда, която във Великобритания наричат „сметка за развода“. По време на кампанията за референдум нито един политик не спомена сумата за плащане на някакви компенсации. Най-големият проблем е, че с напускането на ЕС и в продължение на този транзитен период от две години, когато Великобритания окончателно трябва да напусне Европейския съюз, те няма да имат присъствие в Европейския парламент, няма да бъдат на масата на Европейската комисия, няма да имат представители в Европейския съюз - на практика ще бъдат лишени от глас в правенето и изготвянето на правилата и регулациите в ЕС, но ще трябва да ги следват“.
Този договор касае и България в много голяма степен, защото се отнася и за статута на българските граждани, живеещи във Великобритания, а те са почти четвърт милион, коментира Джингозян.
Още от Свят
ФАЦ: Американската суперсила ерозира
Днес САЩ създават впечатление за военна изтощеност, заради недостиг на боеприпаси, която не може да бъде прикрита от периодичните остри заплахи на президента Доналд Тръмп към Иран, а напоследък и към Оман, коментира „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“
Тръмп определи за „враждебни“ ученията на САЩ с Южна Корея и внезапно ги спря
„Ученията приключиха“, заяви представител на южнокорейските въоръжени сили. Маневрите по план трябваше да продължат до 27 август.
Украйна поиска Мъск да предостави Starlink за дронове в борба с руската балистика
По информация на Financial Times, Украйна ще се нуждае от стотици ракети "Пейтриът" до края на годината, за да прехваща руски балистични ракети. Киев търси начин да се справи с този проблем по друг начин.