"Субективни и неоснователни са мотивите на президента  Румен Радев, да наложи вчера  вето по последните промени на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 44-то Народното събрание на 27 септември 2017 година." Това казва пред Faktor.bg Михаил Найденов, експертът по отбрана и международна сигурност, член на Атлантическия съвет на България.

"Първо, що се отнася до Постоянния секретар на отбраната като най-висш държавен служител в интегрираното Министерство на отбраната, крайно време е да има достатъчно високи и ясни изисквания за заемане на длъжността. Промените в ЗОВСРБ целят да осигурят именно това. В противен случай на тази длъжност могат да бъдат назначени лица, непритежаващи необходимата квалификация, подготовка и професионализъм. С предлаганите промени не се създават условия за „дискриминация спрямо редица категории лица“, а напротив. Тези промени са насочени именно против възможността за произволни политически назначения на хора със съмнителни професионални качества", казва експертът. Според него това са само правни норми, които създават минималните условия за обективен избор на достатъчно подготвени личности. Начинът на прилагането им обаче зависи от вземащите решения на стратегическо политическо ниво.

"Що се отнася до представянето на вече удостоените с висше военно звание офицери пред Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или негов заместник, това не създава „нова фаза“ в удостояването с висши военни звания, нито пък противоречи на Конституцията. Така предлаганите промени не могат да повлияят на удостояването с висши военни звания, което вече е станало факт след издаването на президентския указ по предложение на Министерския съвет. По този начин народните представители единствено и само имат възможност постфактум да задават въпроси и да оценяват качествата на генералите и адмиралите. В това няма нищо погрешно. Напротив – тази процедура ще повиши до известна степен качеството на упражняването на граждански и парламентарен демократичен контрол. Включването и на българския законодател в процеса, макар и доста закъсняло и в случая без решаващ глас, е положително развитие. Тук не става въпрос за политизиране на висшия команден състав, а за създаване на условия за повишена до известна степен прозрачност и граждански контрол. Защото именно недостигът на граждански и парламентарен контрол и дефицитът на прозрачност водят до политизация на висшия команден състав на въоръжените сили", категоричен е в своята оценка Михаил Найденов.