Американското издание „Политико“ назова виновниците, допринесли за провала на изборите за Европейски парламент: Марк Зукърбърг, допуснал да се публикуват фалшиви новини във фейсбук, Ангела Меркел, допуснала мигрантите, и Тереза Мей заради колебливата си политика. Путин беше пропуснат, вероятно от недоглеждане.

Така анализират янките - делово. А у нас политолози, антрополози и голфъри, чийто брой значително надвишава гласувалите на евроизборите, продължават да търсят виновните за загубата на БСП. А то се вижда с просто око - виновникът е от Русия.

Казва се Казимир Малевич. Гениален руски художник от полски произход, който има неразумието да продължи творческите си търсения в Съветска Русия и съответно си го получава. Създателят на супрематизма рисува една от най-известните картини в света - „Черния квадрат“, с която поставя въпроси, на които още никой не е отговорил. Сигурен съм, че и Корнелия Нинова, и Елена Йончева са били вдъхновени от този шедьовър, представляващ черен квадрат на светъл фон. Вероятно са поели едно от тълкуванията, че това е жест на радикално отричане на всякаква форма и смисъл. И творчески са го дообогатили с прозрението, че изчистените форми в политиката, лишени от цветови нюанси, водят до успех. В смисъл - ние сме бялото, а всички останали и най-вече управляващите, са в абсолютната чернота. И така нагазиха в предизборната кампания.

Естествено е Нинова да бъде завладяна от супрематизма (от supreme - висш, върховен), като по-висша форма на абстракционизма. След като създаде абстрактната „Визия за България“, със супрематичен плам тя изведе депутатите си от парламента. Ако някой си мисли, че е прозряла, че мястото им наистина не е там, греши. Просто беше подведена от Малевич и реши да подложи електората си на пряко облъчване, приемайки го вероятно като съвкупност от квадратни глави. С решението си, впоследствие безуспешно, да побутне и бившия си шеф Станишев в черния квадрат, и със супер супрематичното си решение да предизвика предсрочни парламентарни избори, завърши вдъхновението си.

Чудя се само, ако се е подвела по Малевич, защо поне не се вслуша в неговия съвременник Ленин, че за подобен предсрочен ход е нужна революционна ситуация. А такава засега няма. Вслуша се Елена, която в деня на изборите заяви в същия черно- бял стил: „Тази вечер България и Европа ще бъдат променени… Утре ще бъде късно“. Така де, днес е рано, утре ще бъде късно, сиреч - атакувайте тази вечер, както беше казал Ленин. Само дето Елена сбърка Зимния дворец с парламента в Брюксел. Вечерта след изборите пък със същата супрематична убеденост председателят на предизборния щаб на левите Георги Свиленски рече, че благодари на всички, дето не се „били изплашили, че ще бъдат уволнени, че техните деца и внуци ще бъдат освободени от работа, и гласували за БСП“. Някакъв спомен го удари изглежда от премиерстването на техния Орешарски, който беше заплашил в прав текст, че държавни служители, които участват в антиправителствени протести, ще бъдат освобождавани от работа. От което пък изявление на Свиленски излиза, че всички, които не са дали гласа си за сто и една годишната партия или пък изобщо не са гласували, са долни страхливци. Ей тоя човек направо си заслужи симпатиите на няколко милиона избиратели. Ще му благодарят на следващите избори.

Позитанските деви Нинова и Елена не успяха да убедят гласуващи и негласуващи в своята непорочност, макар да препълниха черния квадрат. От това обаче фонът им не стана по-бял и по-розов. Състоянието на родината, най-бедна в Европейския съюз, не е розово, политически промени ще има, но те не могат да дойдат от партия, която не е променила себе си. И изчислява морала на квадрат. А и промените в демократичния свят не стават за една една нощ, ако станат, на сутринта няма да е демократичен, а познат от недалечното време, когато живяха и Ленин, и Малевич.

Така че следващия път и Нинова, и Елена да внимават от коя картина ще се вдъхновяват. Ако срещат затруднение, да питат някой изкуствовед от Русия. Може и Решетников.

Красимир Димовски, "Марица"