На Балканите се правят стъпки за увеличаване на конкурентоспособността на енергийния сектор, активизиране на трансграничните доставки и намаляване на зависимостта на района от руския природен газ. Това пише в днешното си електронно издание в. "Файненшъл таймс", цитирано от БТА.

Важна част от плана е строителството на къс, но значим трансграничен газопровод (междусистемна газова връзка Гърция - България със съкращения на английски ICGB), което трябва да започне идната година.

Бъдещият газопровод с дължи 180 километра с капацитет за реверсивни доставки ще изпомпва синьо гориво между Комотини, в Северна Гърция, и Стара Загора, в Централна България, отбелязва изданието.

Конекторът е част от усилията за засилване на конкурентоспособността на пазарите в региона. След тласъка на Европейската комисия контролираните от държавата дистрибутори на газ в Унгария, Румъния и България подписаха споразумение за отваряне на техните мрежи за алтернативни вътрешни и външни доставчици.

В Гърция българо-гръцкият газопровод ще бъде свързан и със 870-километровия Трансадриатически газопровод, известен със съкращението ТАП, който пък ще доставя азербайджански газ от гръцко-турската граница през Гърция, Албания и Адриатическо море до Южна Италия. Изграждането на ТАП започна през май и се очаква първите доставки да стигнат ЕС през 2020 година.

В Стара Загора междусистемна газова връзка Гърция - България ще се върже и със съществуващия вече Трансбалкански газопровод, построен, за да доставя руски газ от Украйна за Унгария, Румъния и България, посочва "Файненшъл таймс".