От падането на комунизма България консолидира система от демократични институции и се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Бяха проведени редица парламентарни, президентски и местни избори честно, свободно и без смущения. Въпреки тези успехи през последните няколко години политическата стабилност се изплъзна от българската политика, а демократичните институции показаха редица слабости. 

Това пише в частта за България в последния доклад на неправителствената организация Freedom House "Нации в преход". Принципно той  изследва държавите по няколко показателя – избирателен процес, гражданско общество, независими медии, национално демократично управление, местно демократично управление, независимост на правосъдието и корупция. По всеки показател страните се оценяват между 1 и 7, като 1 е оценка за най-голям демократичен прогрес, а 7 - за най-малък.

"От 2012 г. България имаше три правителства и два служебни кабинета. Неефективността и подкупността в политическата система като цяло и особено в съдебната система се считат за големи пречки в борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Общественото доверие в институциите е ниско, някои етнически малцинства са обект на дискриминация", пише в текста.

Авторите на доклада припомнят, че през 2014 г. страната преживя банкова криза, породена от "уютната връзка между бизнес и политика". След месеци политическа безизходица през октомври България проведе вторите предсрочни избори в рамките на по-малко от 18 месеца.

Freedom House подчертава, че икономическата зависимост, пристрастия и концентрация на собствеността влошават качеството и плурализма на българските медии. През 2014 г. Нова българска медийна група обяви продажбата на активите си в печатни медии на малко известна ирландска фирма. Изборният успех на "Национален фронт за спасение на България" - националистическа партия, смятана за партия на телевизия СКАТ – показа високите нива на тайни споразумения между политици и медии.

"Неформалните връзки между политическите лидери и икономически групи, особено собственици на медии, излагат на риск стабилността на българската политически и икономическа система", пише в доклада. Авторите припомнят, че през 2014 г. предполагаем конфликт между Делян Пеевски и Цветан Василев доведе до банкова криза, правителствена намеса и редица арести.

Българската съдебна система е пропита с корупция, а неконкурентоспособността и липсата на прозрачност при назначенията излагат сектора на риск от политическа намеса. Няколко решения на Висшия съдебен съвет, свързани с високопоставени магистрати, се смятат за политически мотивирани.

В сравнение с 2014 г. в България промяна има единствено в сферата на правосъдието, при това в посока влошаване – от 3.25 на 3.50. Цялостното представяне на страната се оценява на 3.29, което поставя България в групата на т.нар. полуконсолидирани демокрации заедно с Унгария, Румъния, Хърватия, Сърбия и Черна гора.

Консолидираните демокрации, т.е. по-добре представящите се държави, са Полша, Чехия, Словакия, Словения и прибалтийските страни.

Останалите групи държави по-надолу в индекса са тези на хибридните режими (Македония, Албания, Босна, Грузия, Украйна, Молдова), полуконсолидираните авторитарни режими (Косово, Армения, Киргизстан) и консолидираните авторитарни режими (Русия, Беларус, Казахстан, Таджикистан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан), пише "Дневник".