Георги Kоритаров пред Faktor.bg

През 2011 г. Меглена Кунева спечели близо 17% от гласоподавателите в кампанията си на президентските избори. Този резултат бе построен върху флирта с гражданите и внушението, че тя е изразител на техните интереси. Малко по-късно тази гражданска енергия стана основата за създаването на политическия проект „Движение България на гражданите”. Българските граждани, уморени от близо четвърт вековен преход и множество политически и социални измами, на които биваха подлагани, се вкопчиха в идеята най-сетне да имат свое представителство. „Граждани, гражданство и гражданско общество” станаха синоним на новите надежди на българите. Така се стигна доутвърждаването на новото Движение България на гражданите в българския политически пейзаж. Това бе пътят, по който стартира и създаването на Реформаторския блок. Една от привлекателните му особености бе обстоятелство, че той, за разлика от останалите партии, бе създал от самото си начало влиятелен граждански съвет. Хора, които не бяха обвързани с партийно членство, но бяха носители на гражданската енергия и въжделението на хиляди образовани българи да дадат своя принос към развитието и демократизирането на страната. Реформаторският блок, както е известно, стана ключов елемент в сегашното управление с премиер Бойко Борисов. Нещо повече. Сърцевината на управляващата коалиция е от ГЕРБ и Реформаторския блок – две формации, ясно разпознаваеми като част от пространството на европейската дясна демокрация. Минаха още година две и ето, че Меглена Кунева, една от емблемите за ново гражданско начало, се оказа пред перспективата за ново министерско кресло. Споровете за това, дали тя е подходяща министерска кандидатура за образователното ведомство, или не, доведоха до там, че Гражданският съвет на блока се обяви „против”. Според него тя не отговаря нито на изискванията за компетентност, нито пък е била спазена достатъчно адекватно вътрешната процедура при подобна номинация. Не щеш ли зам.-председателят на ДБГ Найден Зеленогорски обяви – Гражданският съвет е нелегитимен, той няма право да номинира министри, както и да коментира номинации. Оказа се, че гражданите и гражданското общество са само нещо като попътен вятър в кариеристичните платна не само на партията ДБГ, но и в персонален план на нейния лидер. Колко лесно се правела лустрация? Само че става дума за лустрация на гражданите. От днес при това тълкуване на ролята на Гражданския съвет в Реформаторския блок, изведено на преден план от представител на ДБГ, можем да твърдим – „Движение България на гражданите” си е сменило името и вече може да се нарича „Движение за България без граждани”.