"Проблемът с миграцията през България е систематичен, а не епизодичен. Налага се не координация, а субординация – кое министерство за какво отговаря. Това, според мен, трябва да роди в крайна сметка един основен Закон за националната ни сигурност, който да субординира и организационните структури, и елементите на тази сигурност", коментира ген. Михо Михов – председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание и депутат от АБВ.
Според него, няма трайна приемственост в политиката за сигурност и отбрана:
"Лутаме се в политическия курс, който във всички случаи е в основата на националната ни система за сигурност, но в крайна сметка изграждането отново на едни огради, които някога съществуваха, и харченето на нови пари едва ли ще реши този проблем.
Това, че граждани от Близкия, Средния изток и Африка търсят ново жизнено пространство, е трайна тенденция и нашите антиинтеграционни настроения като генезис на българския род, така или иначе, в скоро време ще се преосмислят".
Според ген. Михов, нито Министерството на външните работи, нито останалата държавна администрация са подготвени.
"Гранична полиция е най-подготвена за охрана на границата и отговорността е на Министерството на вътрешните работи, а помощта от Министерството на отбраната трябва да е с логистика", смята той.
Още от България
По Путински: И Радев поиска военна подготовка в училищата
В програмата на правителството е заложено учениците да придобият повече знания и умения за реакция при извънредни и кризисни ситуации, а предмета "Добродетели и религия" остава за учебната 2028/2029
Въвеждат нова организация на движението на граничния пункт „Капитан Андреево“:
Това е най-големият сухопътен граничен пункт в Европа и вторият по натовареност в света
Копринков към свое протеже: „Не е важно какво пишат медиите, те са дребен и незначителен проблем!“
Властта може да си въобразява, че медиите са малки и незначителни. Може да си въобразява, че обществото е уморено. Може да си въобразява, че всички са забравили вчерашния скандал и утре ще забравят днешния. Само че има една дребна подробност, която подобни властови персонажи неизменно разбират твърде късно: паметта на обществото е много по-дълга от паметта на властта