Два месеца преди евровота ГЕРБ запазва близо 2% преднина пред БСП, показват данни от представително проучване на изследователски център "Тренд" по поръчка на "24 часа". То е проведено в периода 6-13 март сред 1005 пълнолетни българи в цялата страна.

ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7% подкрепа.

Поради засилващите се възможности "Обединени патриоти" да не се явят с обща листа на предстоящите избори, в предварително зададените опции поставихме самостоятелно и тествахме резултата за всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и "Атака") в патриотичната коалиция.

Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО - 2,5% от всички анкетирани, докато "Атака" и НФСБ остават съответно с 1,3 и 1%.

Подкрепата за "Демократична България" и "Воля" достига приблизително същите стойности като през февруари, съответно 2,5 и 1,8%.

Теренът на проучването приключи преди обявяването на решението на ГЕРБ и СДС за общо явяване на изборите.

В следващото ни проучване през април ще отчетем дали новият съюз ще внесе динамика в електоралните стойности на основната управляваща партия.

Проучването показа още, че за 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна. Тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред привържениците на ГЕРБ така мислят 81%, докато сред социалистите този дял е 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.

Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%).

Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.

Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България.

Лидер с 47% посочвания е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%).

42% от всички запитани са на мнение, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни членки срещу 29% на обратното мнение.

Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки на ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят противоположно мнение.

Като цяло българите остават с подчертано положително отношение към ЕС - 62% са положително настроени към ЕС, а 18% - не.

Най-масови са позитивните нагласи сред най-младите (18­29-годишните). 80% от тях декларират положително отношение към Евросъюза, а само 6% - отрицателно.

За сравнение - сред най-възрастните позициите са доста по-сближени - 39% са с положително срещу 31% с отрицателно отношение към ЕС. Тези данни намират потвърждение и на въпроса дали България спечели, или загуби от членството си в ЕС. Печели, казват 58% от попитаните, срещу почти три пъти по-малко - 20%, на противоположното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос регистрираме сходна динамика по възрастов критерий.

Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други.

В демографските разбивки прави впечатление, че опцията "свободното пътуване" има около 10 процентни пункта повече сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това.

Сред по-възрастните (над 70 години) финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща.

Сред основните негативи се посочват твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.

Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с "Не знам/Не мога да преценя" за позитивите, докато този процент при негативите е 46%.