Фондация "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека" се обяви категорично против номинацията на депутата Мая Манолова за омбудсман.

В становище, изпратено тези дни до Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика в НС, гражданите заявяват, че нейната кандидатура за високия обществен пост е напълно неподходяща, защо не може застъпникът за банките да защитава едновременно и гражданите, пише БГНЕС. 

Изборът на омбудсман предстои да бъде проведен на 25 юли.

В становището се казва още: "Освен от професионално естество недоверието ни е и от морални подбуди. През годините постовете, които заема - депутат, член на комисии и заместник-председател на НС, и отстояваните от нея позиции ясно показаха, че г-жа Манолова не работи в интерес на обществото. Считаме, че нейните действия вместо да помагат, я дискредитират.

Ще бъдем конкретни: Мая Манолова е сред основните застъпници по приемането на новия ГПК и на текстовете, касаещи заповедното производство в него, в частност - за незабавното изпълнение по прословутия чл. 417, срещу който протестират десетки хиляди ощетени българи.

На проведено на 27.06.2007 г. заседание на НС, на което се пристъпва към обсъждане на Глава XXXVII "Заповедно производство", след изчитане текстовете на чл.410-425 от ГПК, Мая Манолова защитава тезата за приемане на текстовете в предложения им вид, в т.ч. включването на банките в текста на чл. 417, т.2 от ГПК. Тогава тя заблуждава, че се касае за "евроизискване" банките да се снабдяват с изпълнителни листа срещу кредитополучателите по реда на заповедното производство. Текстът е приет с единодушие, след като народните представители са въведени в заблуждение от г-жа Манолова, че изпълняват изискванията на законодателството на ЕС.

На заседание на парламентарната комисия по правни въпроси през месец февруари 2015г., на което присъствахме лично като представители на фондацията, г-жа Манолова призна, че текстовете на ГПК от 2008 г., в т.ч. и относно заповедното производство, са приети набързо, без необходимата задълбоченост. И че е допусната една "огромна грешка и тя трябва да се признае". Тези текстове, приети с нейното решаващо съдействие, впоследствие доведоха до невъзрвратими загуби за икономиката ни и разориха десетки семейства и бизнеси.

Още нещо - стана ясно, че Мая Манолова е гласувала лично "ЗА" назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС на обсъждането на кандидатурата му в парламентарната група на БСП. След избухване на скандала и последвалите го протести Манолова призна, че тя е предложила Пеевски. Недоволството срещу нея личеше при всяка нейна поява пред и около парламента.

През 2014 г. правителството, сформирано от партията на Мая Манолова, прие Постановление на МС №215/24.07.2014г. за допълнение към тарифите за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, според което при плащане от страна на длъжника в предоставения му срок за доброволно изпълнение, пропорционална такса по т. 26 от ТТЗЧСИ не се дължи на частните съдебни изпълнители. Такава такса няма при доброволно изпълнение в срок по делата, образувани при държавни съдебни изпълнители. Няма никаква правна логика да се заплаща на частните съдебни изпълнители изключително високата такса по т. 26 от тарифата, в случаите в които те не са извършили никакво действие по принудително изпълнение, обстоятелство което се потвърждава и от съдебната практика. Непосредствено след това на 11.02.2015 год. Мая Манолова и група депутати внесоха предложение № 554-01-28 за Закон за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно което в случаите, в които длъжниците заплащат дълга си в срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК, те ще дължат на частните съдебни изпълнители половината от пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.

Предложението на Манолова не бе в обществен интерес, а единствено - в полза на гилдията на ЧСИ.

Обаче, за всеобща изненада, Мая Манолова се яви по националните медии и създаде невярната представа , че предложението й защитавало длъжниците, като прикри от хората, че на тях вече им е предоставена много по-широка защита с приетото Постановление № 215/14 г. на МС.

Тук трябва да се припомни и случаят "Ванко 1" през 2006 г. и скандалната законодателна поправка на чл. 155 от НПК, чийто съвносител бе тя, задно с Татяна Дончева.

Несъгласието ни с номинацията на Мая Манолова за омбудсман е принципно, както е принципно и одобрението ни за работата на сегашния омбудсман Константин Пенчев, който би било добре да получи още един мандат.

Г-н Пенчев доказа през годините на мандата си своите високи морални качества и чувствителност към проблемите на гражданите. През последните пет години, при тотално недоверие от страна на гражданите към държавните, общински и регулаторни органи, при непрестанно недоволство, месеци на дълги протести, сътресения в управлението, задкулисни договорки между политическите формации, омбудсманът бе сред малкото институции, който действително успя да разшири подкрепата и доверието си сред хората. В множеството свои доклади, становища и препоръки до компетентните органи г-н Пенчев положи всички възможни усилия да ги накара да заработят законосъобразно и целесъобразно

В своите публични изяви той не пропускаше да взема отношение по най-актуалните, неудобни и наболели теми, поставени на дневен ред в обществото. Признак за доверието към Константин Пенчев е устойчивият ръст на сигналите до него през мандата му - при 5530 сигнала за 2011 г. до 17817 за 2014 г.

Запомнихме ясната му позиция за защита на пострадалите от образувани срещу тях съдебни и изпълнителни производства, за защита срещу неравноправни договорни клаузи по банкови кредити, за защита срещу нерегламентирана дейност на колекторски дружества.

Още през м. май 2012 г., той бе един от първите, който съзря противоконституционността на чл. 417, т.2 от ГПК. Правилно отчете, че разпоредбата, даваща право на държавни учреждения, общини и банки да се снабдят с изпълнителен лист въз основа на документ или извлечения от техните счетоводни книги, противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията.

Омбудсманът бе многократно сезиран за нарушения в изпълнителното производство от страна на ЧСИ. Става дума за налагане на запори върху банкови сметки, по които се получават пенсии, социални плащания и други несеквестируеми вземания. Както и насочване на принудителното изпълнение върху единственото жилище, лошо и неетично отношение от страна на съдебния изпълнител и негови служители, прекомерност на начислените такси и разноски по изпълнителните дела и др. Длъжниците са поставени в едно нетърпимо положение, в което нямат правен лост да се противопоставят на незаконосъобразните действия и своеволията на съдебните изпълнители. По тези сигнали Константин Пенчев се обърна към министъра на правосъдието и Камарата на ЧСИ с препоръки за детайлни проверки . Упражни правомощието си с искания до ВКС за постановяване на тълкувателно решение по спорните въпроси, касаещи частното съдебно изпълнение.

През 2014 г. г-н Пенчев изготви обобщено становище във връзка с постъпили при него, над 70 за годината, сигнали за прехвърляния на вземания към колекторски дружества, за заплахи и агресивни методи на натиск за заплащане към длъжниците, на неоснователно и няколкократно увеличаване на задълженията. В него омбудсманът потвърди, че дейността на подобни търговци е незаконосъобразна, проведе срещи с главния прокурор и министъра на вътрешните работи за предприемане на необходимите организационни и методически мерки за разследване на случаите, при които има данни за извършени престъпления - изнудвания, заплахи и пр. И сезира МВР по конкретни случаи, даде на органите становище за създаване на единен регистър на колекторските фирми и регистриране на дейността им.

Господин Пенчев зае позиция и относно казусът "КТБ", затварянето на банката и производството по обявяването й в несъстоятелност. Омбудсманът ясно заяви, че отговорност за ситуацията носи ръководството на БНБ, в много свои медийни изяви той определи случаят с КТБ като параграф 22. Апелира за незабавни мерки и яростно се противопостави на бездействието, продължило повече от 6 месеца, а прокуратурата".