Въпросът за накърнената медийна свобода е тема, която коментира в блога си за Източна Европа британското списание "Икономист".

Изданието отбелязва, че България трайно е заела последното място от европейските страни в класацията за свобода на медиите.   

В най-новия годишен индекс за свобода на медиите на "Репортери без граници" страната ни заема 87-мо място,  докато през 2006 г. заемаше 35-о място, посочва "Икономист".

Особено тревожен е фактът, че все повече медии изоставят основната си функция - да информират обществеността за важни проблеми. Медиите често обслужват политически партии и различни икономически групи, коментира медийният експерт казва Нели Огнянова.

Нейното мнение потвърждават и други оценки от чужбина. Държавният департамент на САЩ отбелязва сериозно накърнения медиен плурализъм като един от най-острите проблеми в сферата на човешките права.

Изданието припомня, че еврокомисарят по дигиталния дневен ред Нели Крус е изпратила писмо до бившия премиер Бойко Борисов с призив да защити независимите медии. Германският посланик в България Матиас Хьопфнер също често е цитиран да казва, че медийната свобода в страната е изправена пред "опасни предизвикателства".

Репортерите са подложени на натиск и сплашване, чиято цел е да се отстояват икономически, политически и криминални интереси, посочва "Фридъм Хаус" в последния доклад за "Свободата на печата".

Натискът идва от всички страни, дори от държавата, се посочва в доклада и се цитират конкретни примери с журналистите Борис Митов и Спас Спасов.

През април журналистът Борис Митов бе разпитван от прокуратурата заради своя статия за предполагаема връзка между зам.-градския прокурор на София Роман Василев и незаконно подслушване. Митов беше притискан да разкрие източниците си. Когато отказа, му било обяснено, че може да го съдят за разкриване на държавна тайна, при което може да получи наказание до 5 г. затвор.

Миналото лято Спас Спасов, разследващ журналист от Варна, получи по-изтънчено послание за границите, които журналистите не трябва да прекрачват: след серия от критични материали срещу местна бизнес група, той намери в пощата си копие от съчинението на Сун Дзъ "Изкуството на войната".

В приложена бележка имаше цитат от същата книга: "Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш, по-добре не се занимавай с него!"

Друга отличителна черта на българските медии е липсата на прозрачност за техните собственици, продължава коментара си "Икономист".

Собствеността на медиите в България е като матрьошка: във всяка кукла има друга, казва Орлин Спасов от Софийския университет.

Например "Нова българска медийна група", компания с близки връзки с политическата партия Движение за права и свободи, притежава множество вестници с голям тираж и телевизионен канал. Това означава, смятат наблюдатели, че в крайна сметка КТБ финансира медиите на групата, сред които и най-тиражният вестник в страната -"Телеграф", с държавни средства.

Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, притежавани от тази група, бяха силно критични към политическия съперник на движението - партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групата

смениха тона за една нощ и станаха силни поддръжници на г-н Борисов,

пише "Икономист".

В матрьошката има по-малка - "Нова българска медийна група" е широко финансирана от Корпоративната търговска банка - малка частна банка, която през последните години държи значителна част от фондовете на държавни предприятия в секторите на енергетиката, транспорта и отбраната.

Това не е изолиран случай. Финансовите проблеми в медийната индустрия направиха редица медии зависими от държавни средства.

Макар че няма официални субсидии за печата, според "Фридъм Хаус" рекламните разходи на държавните агенции са вторият по големина източник на рекламни приходи за печатните медии. От 2009 г. държавата, чрез министерства и правителствени агенции, е насочила над 28 млн. лева към частни медии чрез публикуване на реклами и за информационни кампании.

Повечето от тези пари идват от програми на Европейския съюз. Анекдотичен е случаят с 25-годишна бивша служителка на министерството на земеделието и храните, която получила

50 000 евро, за да създаде профили във "Фейсбук" и "Туитър"

за рекламиране на програмата на ЕС за развитие на селските райони.

Мнозина са убедени, че използвайки публични ресурси, властите си осигуряват медиен комфорт, казва Нели Огнянова.

"Членството в ЕС не донесе повече свобода на медиите. Напротив, фондовете на ЕС изострят разрива между медиите, близки до властта, и останалите", добавя тя.

Този разрив става все по-очевиден в предизборни кампании, отбелязва "Икономист".

В България предстоят предсрочни избори на 12 май.

Практиката (позволена от закона) политическите партии да си плащат за медийното отразяване става проблематична, тъй като платените политически репортажи рядко са обозначени като такива.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) отбеляза за предишната предизборна кампания през 2011 г., че "отразяването на кампанията в медиите бе почти изцяло платено и резултатът беше

почти пълна липса на редакционно отразяване на кампанията".

Изглежда не много неща са се променили оттогава, признава и Съветът за елеткронни медии, независимият медиен регулатор в България.

Отразяването на избори, непрозрачните структури на собственост и тормоза над журналисти са главните причини за накърняването на медийната свобода в България.

Някои обаче не са съгласни с това. Според банкера Цветан Василев, мажоритарен акционер в КТБ, в България има твърде много свобода на медиите, завършва репортажа си "Икономист".