"Няма единен термин, който може да обхване 500 години от българската история", смята историкът проф. Милко Палангурски. 

В коментар за БТА историкът посочи, че най-точният термин за този период е османско владичество, твърди професорът.

Той отбеляза, че никоя от другите балкански държави не назовава тези векове като робство. 

"Българите превръщаме робството в алиби, а ние сме направили най-бързото освобождение, с най-малко жертви", каза проф. Палангурски.

"Робството е универсалния принцип за самосъжаление и оправдание защо не сме стигнали до нивата на другите европейски народи, при условие, че имаме всички обстоятелства да ги задминем", е категоричен проф. Палангурски.

Според проф. Палангурски робство, в класическия смисъл на понятието, по българските земи не е съществувало.

"В историческата наука има поне 14 белега, които определят понятието роб. Те са свързани с това как той се ражда, как се отнасят с него, като производствена единица, с правото той да бъде купуван или продаван, разменян, да му отнемат децата и те също да имат статут на роби и прочие. Прилагайки тези белези към обикновеното население по българските земи в този период е видно, че те не съвпадат с живота на хората", смята проф. Палангурски. 

"Това, обаче, не прави структурите на тогавашната империя по-малко нечовешки, по-малко авторитарни и по-малко централизирани", посочи той. 

"За да се анализира животът в Османската империя от камбанарията на 21 век, трябва да бъдат разгледани поне четири различни периода в продължение на пет столетия", подчерта историкът.