Хиляди почитатели на бившия премиер Иван Костов извиха привечер опашка пред Централния военен клуб в столицата, за да участва в представянето на мемоарите му „Свидетелства за прехода”. Много от тях останаха пред сградата и препълнения салон.

Това е книга на един изключително силно вярващ човек. Човек вярващ в истината. Основната добродетел на човека и строителя на съвременна България е вярата на Иван Костов в историческата съдба. С тези думи проф. Калин Янакиев представи „Свидетелства за прехода”.

Може да избереш истината, но тя да не ти донесе народната любов, тогава може да избереш народната любов, но ти трябва да вярваш, че истината е най-важна в политическата сфера. Основният образ в тези свидетелства е образът на Иван Костов – горещо вярващ човек, а това означава дълг навсякъде, независимо ще спечели ли народната любов или печал. Това е книга за трагичната съпротива – съпротивата, срещу която Иван Костов вървя през цялото време със своята вяра на държавник. Книгата е трагична, защото съпротивата е много дълбока, това е съпротива на всяко общество, което трябва да извърши преход и реформа. Тази книга ще даде много отговори, които се задават от десетилетия. Книгата свидетелства, че Костов много добре е чувал тези въпроси. Тези отговори ще ни научат на много неща, но най-важното е, че трябва да бъдем по-смирени във въпросите си. Други отговори ще ни научат да снижим малко повече претенциите си. Но имаме и отговори, които ще ни накарат да се позасрамим на някои от въпросите си, акцентира проф. Янакиев.

Благодаря на хората от държавната администрация, които извадиха България от блатото. Програмите не са правени от Костов, а от специалисти, експерти и администрация, която вярваше, че трябва да се върви в тази посока. Българите могат да правят необикновено силни неща, но стига да вярват, заяви Иван Костов. 

Той специално акцентира на най-голямата горчивина в мемоарите му: Защо след като слязохме от управлението, което преобрази България, огромната част от  хората, които участваха в него, не защитиха това, което постигнахме. Защо го оставиха и се отказаха от него, и му обърнаха гръб? Това е за мен големият въпрос – когато човек направи нещо важно, трябва да го защити, а не да му обърне гръб.

Голямата поука за мен от тази книга е, че демокрацията има нужда от своите защитници, тя трябва да се брани. Ако не я браним, няма да я имаме. Тя престава да съществува, изражда се, става нещо друго – олигархия, монополи, но не и това, към което сме се стремели. Демокрацията е отворен проект, оставяме я на следващите поколения, те трябва да я бранят, да я дописват. Как децата ни ще я бранят, след като виждат, че ние не сме готови да я брани. От кого да вземат пример децата ни, след като родителите им са обърнали гръб на демокрацията?. Това е основното ми послание. Ще има ли политически сили, които да прегърнат това дело и да го бранят, и да го защитават. Вълнувам се много, че завърших тази книга. Когато я показах на малката ми внучка, почти се разплаках, сподели Иван Костов.

На няколко пъти словото му бе прекъсвано с бурни аплодисменти и скандирания: „Костов”, „Костов”, „Костов”...