"Ние сме на границата. Това е другият проблем. Самото задаване на ЕС в категорията на криза кара различни европейски политически общества да отговарят различно: Кои сме ние, европейците?! В очите на много от популистките лидери, които се надигат в Европа, страни като България се виждат като буфер и към Турция, и към ислямския свят, отколкото като пълноправен член на ЕС", коментира пред бТВ политологът Иван Кръстев.

"Много от новите популистки партии, които идват на власт, са партии, които силно се противопоставяха на разширяването на ЕС. Независимо, че българската публика чува тези партии по много теми като по-съзвучни с българските страхове – като миграционната криза, много малко хора си дават сметка, че ролята, които тези партии виждат за България, е буферна. Няма буфер, който да е бил особено щастлив, независимо срещу какво е бил", смята той.

"За България големият проблем е как да запази ЕС в границите, в които го познава, да запази влиянието си и най-ключовите интересите на страната да могат да бъдат чути извън нея. Затова проблемът с влиянието на България в ЕС от страна на националния интерес е по-силен от всякога", заяви политологът.

"2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г. , когато започва разпадането на трите големи империи- Руската, Отоманската и Австро-Унгарската. Става дума за три избора и в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС. Европа е твърде интегрирана, за да се разпадне, но се създава усещането, че ЕС такъв какъвто го познаваме, едва ли ще остане такъв. Изборите през 2017 г. до голяма степен ще определят характера на промяната. Това, че ЕС ще се промени е сигурно. Въпросът е как ще изглежда тази промяна и това ще го решат избирателите в някои от големите европейски държави, включително и в България.", прогнозира Кръстев.