"Културата на натиска" в българските медии става все по-широко разпространена, като се наблюдават устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма. Това е една от констатациите, направени от  "Асоциацията на европейските журналисти"-България.

Изводът се базира на изследване на свободата на словото през 2015 г.  представено днес. То е непредставително,  осъществено е онлайн сред 143 журналисти на национално ниво в периода 19 юни - 30 юли и е третото по рода си, като подобни проучвания са правени през 2011 и 2013 г.

Отговорът на традиционния въпрос "Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?", тази година се колебае между оценките "задоволителна" (31,5 на сто) и "лоша" (42 на сто).

В сравнение с данните от 2013 г., тази година се наблюдава относително подобрение в усещането за журналистическа свобода, въпреки че проучването показва влошаващи се тенденции към

автоцензура и концентрация на медийната собственост

Над половината от респондентите - 53,8%, признават, че лично са ставали обект на натиск в работата си. 46,2% отричат да са имали подобен опит.

Голяма част от журналистите - цели 72 на сто, пък са ставали свидетели на натиск, оказван върху техни колеги.

Установено е и близо 8-процентово увеличение на анкетираните, които свидетелстват за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г.

Сред формите на натиск тази година излиза нов за наблюденията метод -

разпространяване на слухове и клевети за журналистите,

посочен от 40,6 на сто от участниците в изследването. Като любопитен факт от асоциацията отбелязват, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии.

Икономическите субекти (69, 2 на сто) и рекламодателите (60,8 на сто) са новите властелини на медийното съдържание.

Продължава обаче и сериозното влияние на политически лица - 67%, заедно с държавни и общински институции - 42,7%.

Над половината регионални журналисти, с които асоциацията се е свързала, лично са ставали обект на заплахи в работата си, като най-често - със съдебно преследване.

Разпространен метод за влияние върху съдържанието са и договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за

"опазване на добрия имидж" на административните власти

Според 81 на сто от респондените, в регионалните медии се упражнява цензура, която засяга основно материалите с регионален характер.

Непрозрачната собственост, монополизирането на медийната среда и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите са трите най-често споменавани проблеми на българските медии.

Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите.